А вие на колко сте?

Все се намира някой добронамерено ухилен чиляк или  женица да ме попита „а вие на колко сте“. Понякога се изкушавам да река: почти на четиридесет.

То си е вярно, моите 38 и няколко месеца и нейните година и много месеци са си толкова – почти четиридесет, даже може би и някой месец отгоре, но защо да издребняваме.

Не знам кой идиот го е измислил този нелеп въпрос в трето лице. Горе долу така питат пияниците – а вие на колко сте господине, ама там се пита за малки или големи чашки.

Не вярвам да прихванат, но когато аз питам за детето си питам на колко е момчето, на колко е момичето, на колко е господина, госпожицата, сладурчето дори. Ама кой съм аз да давам тон на разговорите по детските площадки?

Дерзайте и затъвайте, аз си затъвам в подвижните пясъци водещи към лудостта, до която води гледането на дете в домашни условия. Добре че не съм пияч, щях да гледам Дамяна, да пия и да пиша стихове, защото стиховете са работа за луди хора. Гаранция. Честна дума, бе.