Приспиване на детето … из приключенията на Рошко

Рошко ли как е? Ей сега ще разкажа какво ми се случи, докато приспивах детето тази нощ. То това стана при втората ми смяна по приспиване, а бе минал само час и половина от както почнахме.

Та сегичка и ще ви река, само да се похваля за вчера и да пусна някой и друг фотос с нейна Рошавост.

Днес правихме, струвахме и следобеда казах – стига толкоз труд, нека купим кафе за кафеджийката и изморим чадото. Уморявахме я три часа на детска площадка и под акомпанимента на писъци е бебешки сръдни за гърло без оркестър, нейде към 7 вечерта потеглихме към дома.

След задължителната програма по време на приспиването стана случката, ама да ви кажа и за вчера.

Вчера

Та вчера по цял куп причини отидохме късно на площадката, не бе останало ни дете, ни възрастен и всичко си бе само за нас. С Рошко тренирахме дисциплините : изкачване на стълба (вижда се на снимката по-долу), качване по пързалка с крака (дисциплина за напреднали) и набиране на предпазните парапети.

… и днес

И успехите заваляха … вчера Рошко успя да качи сама стълбата към по ниската площадка (около 1.60 висока), а днес качи и едната и другата стълба без помощ и то дузина пъти, стана нещо рутинно.

Рошко малко преди да се качи по пързалката

Майки с деца на по година и половина или две я гледаха смаяно и после заведоха своите чада, та белким и те качат, ама нещо не им се получаваше.

Рошко се мъчи да разглежда света над парапета, защо не гледа отдолу ли? Защото е горда лъвка!

Рошко и без това е сред атракциите в тази градинка, но днес освен едно десет годишно момиченце с нея си игра и едно момченце на четири години. Нашата гушна момъка, а той идваше да я погали. Абе история ли е да го опишеш. Ние с момчето поритахме топка по някое време.

И обещаното за Рошко

Рошко позира за снимка преди катеренето

Приспивам си аз Рошко и както си му е реда съчинявам песнички, защото старите са омръзнали и на мен и на нея, съответно не работят. В паузите мъча някоя и друга приказка. Тя изглеждаше на прага на заспиването, кротуваше и дори биберона не мърдаше. Изведнъж се ухили, каза нещо и започна да ми ръкопляска!

Сигурно пет минути не успях да спра да се смея, а тя ми пригласяше. Това бе най-забавното ми приспиване до сега.

След това се посмяхме и тримата и я оставихме да си играе, заслужи си го детето, пък когато и се доспи истински – ние ще помагаме.

***

п.п. Гледам публикации от ехеееееее преди около десет месеца и гледам какъв бе малък и лилав Рошко, дори го наричах „нашето азиатче“.