Приказка за лека нощ – Приключенията на Гошко

Нещо като предговор. Тази вечер ме помолиха да разкажа приказка и ме похвалиха, че съм ги разказвал хубави. Сигурно това бе морковът, да го направя отново. Другата молба бе, да не се разказва за нея (и това правим). Разбира се, приказките си ги измислям на момента, а лошото е, че след това ги забравям. Та решх да опитам да си ги записвам и макар, че тази вече я позабравих, ще опитам да я щриховам, а някой ден да я редактирам.

Приказка за двете момченца

Имало едно време две момчета, едното било на шест, а другото на осем години. Този който бил на осем, бил във втори клас, а този на шест още в детската градина, но в четвърта група. Двамата много обичали да тичат, играели на гоненица, на престрелки, с колички и други момчешки игри.

Тъй като вървулала някаква лоша болест по света и децата често не ходели на училище, а и на градина, те се събирали да играят с приятели до дома им. Двете момчета не правели изключение и си играели с другите. Малкия се казвал Гошко, а големият Тошко. И тъй като Гошко бил по-едър от повечето деца на неговата възраст, играел с приятелите на брат си, които били и негови приятели. Всички те били ученици и ходели в близкото училище.

Един ден си играели на гоненица и в един момент едно от децата се сетило – ей, ама то стана време за училище. Хайде да отиваме!

Лицето на Гошко посърнало, той не можел да ходи на училище, защото още бил в четвърта група в детската градина, а когато децата го видели му казали – ела с нас, нека се състезаваме до класа, а после ще се прибереш у вас.

Речено – сторено. Отишли момчетата, седнали по чиновете, а когато учителката започнала да брои децата се учудила – били с едно повече. Разгледала и попитала:

– Кой си ти момченце? – казала тя.
– Гошко. – отвърнал той.
– И какво правиш тук Гошко, в кой клас си?
– Ами … запънал се той и не могъл да отговори.
– Щом не си ученик си тръгвай, ние тук се занимаваме със сериозни неща, учим букви, смятане, четене.

Гошко бил тъжен и когато майку му се прибрала от работа, той и разказал какво се е случило и споделил, че е тъжен, защото другите четат и пишат, а той не може.

– Ами научи се и ти – казала майка му. – Не е толкова друдно, те са само две години по-големи от теб.
– Как да се науча мамо?
– Искаш ли да ти покажа буквите?
– Да! – извикал радостно той.

И така, те започнали всеки ден да учат по няколко буквички и да решават задачи, също като големите деца.

Минали два месеца и Гошко вече можел да чете също толкова добре, колкото и братчето си и бил много горд и щастлив от това. След още един месец, вече можел да смята също като по-големите деца. И така, един ден пак си играели преди училище и когато момчетата казали – хайде да се състезаваме до училище, Гошко също тръгнал заедно с тях. А когато учителеката пак проверила децата, той казал че е от друго училище, но тъй като те сега не учат, решил да дойде при приятелите си.

– Така ли, а ти можеш ли да чете? – попитала учителеката.
– Да! – гордо казал Гошко.
– Тогава ни почети – казала учителката и му дала една книжка.

Гошко прочел много хубаво приказката и в този ден бил най-гордото дете в училището, защото можел да прави това, което могат и големите деца.

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

94 − = 84