Днес храних Джапи

Изсвирвам кратка мелодийка с уста и виждам как Джапи скача върху дивана и отваря щастливо уста. Хапва и се връща обратно върху леглото. Отново свирвам след няколко секунди, отново скача от леглото върху дивана и идва при мен.

Хваля, галя по устата и давам попара с лъжичката. Галя главата, гушкам. В един момент обсъждаме, че Джапи звучи като мъжко име, а кученцето момиченце трябва да с женско, за това се спираме на Джапанела.

Налага се да сме изобретателни

Детските градини не работят от седмици заради епидемията от covid-19, но и без това в зимния сезон в София ритъма е – отиваме, не отиваме, отиваме, не отиваме на детска градина. След това трайно стана – не отиваме.

Освен това аз преболедувах корона вируса и освен че бе средно тежко със седене в леглото и събиране на сили, за да стигна до баня и тоалетна, а с малко късмет и до някакво групово хранене със семейството (след най-тежките дни), та се наложи и жена ми и дъщеря ми да изкарат задължителната карантина.

Горкото дете! Тя понесе карантината по-тежко, защото възрастните някак намираме начин за социализация – четем някакви новини (макар че те са мрачни и подтискащи), разменяме някой мейл или съобщение с приятел. Децата обаче страдат ужасно от всичко това.

Милата тя – нарисува стотици картини, изиграхме какви ли не игри. Изгледа всички серии на „София първа“ и още 1-2 сериала, изгледа по няколко пъти приказките в Ютуб. Имаме и стотици книжки, но какво от това? Губи интерес след първата минута или две, защото ги знае и се включва с коментари или сменя рязко темата.

За зимата и роклите

Ах тези рокли! Принцесите и приятелките им във филмчетата са красиви и облечени с рокли. Следователно пък момичетата, които не са облечени в рокли не са красиви. Така е, дори и да не ви звучи логично.

У нас се водят епични сражения за облеклото, защото принцесите са с боси крака и тънки летни рокли, а ние имаме навика и да проветряваме (стига вън да няма смог, защото тогава вън въздуха е по-опасен и неприятен от този вътре).

Когато трябва да се излиза на разходка започват борби изпълнени с писъци и крясъци от двете страни, плач, тръшкане, търкаляне по земята и страдания, че няма да бъде красива. Тогава ми иде да забраня филмчетата, но знам че няма да стане така. Освен това ми иде да се скарам със сценаристите, за това че принцесите са с леки летни бални рокли и в най-мразовитите места.

Ех тези принцеси. Ех тези дечица.

И на, докато пиша този текст пак се скарахме за роклите. Тя дойде с красива, розова лятна рокля и заяви, че иска да отидем в парка, като е облечена така. След това, както си ни е традиция си изиграхме сценария: аз казах че ще измръзне така, тя започна театрално да плаче, аз пък намерих начин да я разсмея и сключихме временно примирие. Сега аз довършвам този текст и отивам за следващия рунд в битката за облеклото, защото искам да се възползвам от сравнително хубавото и топло време, за отидем най-после в парка.

Евентуално и ако имаме късмет …

 

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 + = 9