Един щастлив баща и малки истории с картинки

Аз съм щастлив баща. Щастлив е съм баща, щастлив че имам добре изградена връзка с детето, щастлив че играем на всичко – от гоненица до игри с кукли и колички. Да, играя „на бебета“ и признавам, че ми е интересно.

В детството си не общувах много с момичетата на моята възраст и сега се уча да общувам с малко момиче. Оказа се, че това е интересно занимание. Обичам и да я снимам. Понякога нашата мама снима нас, макар че по-често аз снимам тях.

И до сега обичаме да играем като търкаме носовете. Обичаме да разговаряме, а от скоро пеем. Е, не точно пеем. Тя пее детски песни, които учи в детската градина.

Радостното е, че има добър музикален слух и пее вярно. Надявам се да усъвършенства вокалната си техника в някой хор. Кой знае, може би ще се справи по-добре от мен с това.

Обича да позира, понякога ме кара да я снимам, макар че по-често аз я моля да ми позира. Случва се да се получат добре нещата, дори когато отговаря добре на името с което я наричам често – Рошко.

Първият ден на 2019 година се оказа приятен, семейния съвет реши да се качим в планината, като се надявахме че мнозинството от хората ще са яли, пили, веселили се и ще спят до късно, а горе ще е само за нас и други хора с деца. Хе, а кой да предположи че в този град има токова много трезвеници с малки и големи деца, които искат да ги разходят в новогодишния ден?

Полицията регулираше трафика на километри преди „Алеко“. Намерихме място, спряхме и се забавлявахме.

Празненство на IА група от детската градина, през 2019 година

Празненството бе хубаво, децата се забавляваха. Някои казаха добре стихчетата си (Дамяна бе сред тези, които се справиха чудесно), някои бяха срамежливи и тичаха с плач при родителите си. Какво да се прави, не всекиму е дадено да бъде артистичен.

Понякога децата ни изненадват по прекрасен начин. В моя случай изненадите дори са чести, за радост. С Анди са родени през няколко дни, бяха в различни ясли, но се събраха в детската градина. Изненадаха и нас и родителите му, когато след тържеството се хванаха за ръка, говореха си нещо и танцуваха. Съвсем сериозно, какви танци само бяха …

 

 

Всичко завърши подобаващо с тичане и скачане в локвите от държа, който се изля докато траеше тържеството. Накрая и трите деца бяха мокри и кални, но много, много, ама много щастливи. Така и трябва, нали?