Стоях на мивката, а с майката на Рошко разговаряхме докато тя бе в друга стая. Пристъпих назад и усетих, че настъпих малката. Дори не бях чул или усетил кога е дошла зад мен.
Вдигнах я, а тя имаше зачервено лице изкривено от обида, изненада и болка.
Сърцето ми се сви, виждал съм я наранена от падане, ядосана че не получава нещо, но не и обидена. Не знам колко бе болката, но обидата в очите бе толкова силна …
Е, детето си е дете, след минута вече бодро щъкаше наоколо, но аз запомних погледа.
