Archive For The “Приключенята на Рошко” Category
Миналата седмица от време на време ревеше – в смисъл уа-а-а (като някакво животно). Така плашеше кучета, котки, гълъби, автомобили (съвсем сериозно), хора (е, по нас най-често). Правехме и забележка, но не помагаше. Обяснявахме че не се реве така (грозно, не възпитано и какво ли не), но нямаше ефект. Тъкмо се чудехме къде сбъркахме (какви…
За някои хора (предимно жени, няма какво да се лъжем) разговорите за децата са като състезание по надхвалване – от онези, които се организират на пейките в парка (пред блока, на спирката, в службата). А се е казало нещо за някое дете, а се започва надцакването с „а пък наще“. Рошко си се развива добре…
Преди няколко дни отидохме в не любимите, ами прелюбимите ми места в града – търговски център на няколко етажа, които людете у нас наричат любовно и на чист български език Мол. Та в един такъв имаше чудесно направен детски кът. Много ми хареса даже на мен, докато и помагах да се качи постепенно и да…
С две думи – Рошко проходи Трябваше му по-малко от една седмица. В събота (27-и август) направи първите си крачки без никой да я държи – „ела при мен!“, а днес вече минава самостоятелно стаите, че дори и коридора. Ура-ура, Рошко проходи Сега вече стига до където желае много по-лесно, то ходенето е по-лесно от…
От няколко дни Рошко се престрашава да прави самичка крачки. Все още се придвижва с нас като подвижен хватателен лост, но започна да се държи за мебели, врати и дори за стените. Обича да ходи, че дори и да тича по коридора, преди месец хваната с двете си ръце, а сега само с една. Миналата…
Стоях на мивката, а с майката на Рошко разговаряхме докато тя бе в друга стая. Пристъпих назад и усетих, че настъпих малката. Дори не бях чул или усетил кога е дошла зад мен. Вдигнах я, а тя имаше зачервено лице изкривено от обида, изненада и болка. Сърцето ми се сви, виждал съм я наранена от…
Ето, днес е 15.08.2016 и ние с Рошко сме сами и ще си останем така през целия ден. Сега е 11 часа и все още имам големи планове за деня. Да, обикновено с Вики сме единодушни, че за да може да се свърши някаква работа в дома или по моите дела, единия от нас трябва…
Рошко, я да разкажем а теб. Все се каня да напиша нещо тук в прекрасните моменти, които изпълват сърцето ми с трепет. Да, но увлечени в ежедневните грижи все остава за малко по-късно, а по-късно емоцията избледнява, случката се забравя и така до следващия път. Натрупаха се следващи пъти доволно. Няма да стигнат за запълване…