Втората годинка и все по-бързо след това …

Втората годинка и все по-бързо след това …

Времето се сипе като пясък в малък часовник от онези малки, пясъчните, в които гледаш почти хипнотизирано как едната купчинка намалява, за сметка на другата.

При Рошко всичко се развива от бързо по-бързо. Имахме притеснения дали ще се адаптира в дежурната ясла, където трябваше да ходи през август. Е, адаптира се чудесно. Август си мина и замина, сега притеснението е дали бързо ще свикне с предишната ясла.

Оказа се, че Рошко е адаптивен, де да бях и аз като нея.

Все по-лесно разговаряме, а за да е още по-пълна  радостта тя и пее – дори улучва част от думичките в песните. Тича, играе, лудее, развива се, за радост на родителското тяло.

Лятото

Лятото бе добро. Болестите като цяло ни заобикаляха и тревогите бяха малко. Морето не и хареса, колкото миналата година, но пък май прекара добре с братовчедките си от Варна, когато ги събирахме, за няколко дни.

Радвам се за …

Радвам се за всичко, тя е чудесно детенце и съм благодарен за всеки ден, в който общуваме. Когато порасне и поеме пътя си ще ми бъде тъжно. Истина е, е децата разместват енергията на дома и го правят по-жизнен, дори когато плачат и на теб ти се плаче, когато настъпваш играчки по пода или нещо мокро – хе-хе. Е, когато настъпиш изненадата (обикновено вода) не е особено весело, но пък в ретроспекция си го бива.

 

Браво Роши, август бе добър, желая ти прекрасен септември, а на нас също покрай теб.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

52 − = 43