Дамяна в 20- ти месец или 1, 8г.

Хранене-все още давам любимото и АМ и се чудя как да я откажа постепенно. Храненето е доста еднообразно, защото малкото ми лъвче не приема лесно нови храни. Трябва да са оставени без надзор върху масата, а ние двамата да сме залисани в някаква работа, да изглеждат добре на вид според нея и чак тогава може да си „открадне“ нещичко за хапване. Обича да похапва маслини или „милинки“ по нейному. Иначе се храни добре, когато е на гости на дядо си. Вече не следим много „Маша и мечока“, защото сме гледали всички серии по няколко пъти, та сега сме на „Царевна“, а скоро започваме и „Дора“. Обича английските песнички за пръстите и автобусите, както и да и пускам клипчета с деца, които играят на детски площадки. Вчера ме нахрани с виличка, като ми даде всички картофи в чинията ми и накрая ми поднесе чашата с вода да пия. Научи се да пие вода от шише от 500мл., много и хареса.

Игри– направих и неин кът във всекидневната+ кът за рисуване със статив. Много и харесаха. Започнах да я уча да си прибира играчките. Тя не ги оставя на точното и място и по същия начин, както са били, но така подредбата става по неин си начин и аз я оставям да експериментира. Днес подреждахме пластмасови чашки по цвят и на всяка чашка нанизвахме ластици в съответния цвят. Далеч сме още от разпознаването на цветовете, улучва някои, но по- скоро е случайно. Дамяна вече може да отваря сама капачките на шишенца, на кремове, на туби, както и да разкопчава ципове на чанти и дрехи. Маже мен и себе си с крем. Вече сама спира водата на чешмата в банята. Един ден я заварих да се гримира със спиралата ми за мигли по едното око. Сама си обува обувките, сваля и слага шапката и шала, но няма никакво желание да се учи сама да се облича. Обува и нашите обувки и джапанки. Забелязвам, че не и харесва да и обяснявам, а предпочита сама да разбере как стават нещата. Катери се…много. Любима игра и е да се крие под чаршаф или одеяло, да играе на гоненица и криеница, да се люлее на люлки, катери по стъпала, да скача на йога-топката или върху леглото . Вече слиза по стъпалата на пързалките без проблем. Напоследък се страхува да се спусне на непознати пързалки, т. к. вероятно си спомня две- три падания по гръб в пясъчника. Но, когато и подам ръчичка се спуска без проблем. Обожава да излизаме на разходка с количката за кукли и нейната детска количка. Взехме и тротинетка, която засега само бута и тепърва ще се учи как да я кара.

Говор-Съвсем се обърква с тези цифри и когато я попитат на колко години е, тя отговаря- на десет.Брои до 10, но пропуска 7. Знае имената на близките роднини, на мен ми казва „мама Ики“, понякога в бързината ми вика „бабо“, татко и е „тати Симо“, а на себе си- „Нана“ от Дамяна. Когато говори с роднините по скайп или по тел. определено се глези. Говори много, както и на бебешки. Вече казва: „дай вода“, „искам мляко“, любимото „не искам“, „искам това“ , капки / откакто и слагахме капки за нос/, маска / от инхалатора/ и др. За първи път образува цяло изречение- „Иска вода, дай!“. Пее много песнички, като ги познавам по мелодията, а текста е почти изцяло на бебешки. Все още и е любима „У дома часовник трака“, както и народните песни. Веднъж чу народна песен в „Северния парк“ и както се разхождахме ни пусна ръцете и затанцува : ). Опитва се да казва „I love you“ и с голямо любопитство гледа снимки и клипчета с роднини, песни на английски от you tube / любими са и за бусовете и за пръстите, както и всички клипчета с бебета и с играещи на нещо си деца/. Пробва се да пее на английски.

Сън– Сънят все още е почти мираж за нас, родителите. От многото и най- различни имуностимулатори, витамини и разните му там сиропи, инхалации и т. н. детето е свръхпревъзбудено и активно и вечер няма приспиване. Дори, когато ходи на ясла едва успявам да я приспя след един- два часа минимум скачане върху леглото. Вече не и действа и „Зайченцето бяло“, нито АМ, нито биберон, който сама си хвърля и не го иска. Та, единственият ми вариант да се справя с това е да я изморя добре на някоя детска площадка след работа. В повечето случаи аз се изморявам много повече от нея и вечер я карам на автопилот.

Ясла- Ходи средно по 4- 5 дни в месеца. След първите два- три дни, госпожите ми казват, че цял ден е била със сополи и по- добре да не я водя на другия ден. Забелязахме, че в деня, в който спряха парното в детските градини, когато госпожата ни предаде детето, тя беше облечена с вълнено елече и поло, а детето- с тънка памучна блузка, без нищо отгоре и подсмърчащо, въпреки, че сутрин и обличаме елече. И така, на заточение в къщи.

Боледуване- След още един тур по лекари специалисти всички ми обясняват, че детето е Ок, че всички яслени и градински деца имат  заден ринит и страдат от вечната диагноза „градински сопол“, който продължавал до петата година, а аз се впрягам прекалено. Настроена съм много скептично към тези диагнози и ми се струва, че лекарите подценяват нещата, не обръщат необходимото внимание и не ми се струва нормално да се смята, че едно дете ще е вечно болно, колкото и лека да е болестта. След като минахме етапа с много лекарства, от които не видях никакъв смисъл / нито от сиропите за кашлица, нито от скъпите имуностимулатори, нито от капките за нос/, се насочих предимно към инхалации  и природни средства за засилване на имунитета, шуслерови соли, прополис. Ежедневни промивки на носа с физиологичен разтвор и аспиратор. Сега осъзнавам голямата си грешка да не започна закаляване на детето по- рано и това, че вечно го навличах в страх да не се разболее. Парадоксът е, че сега боледува, защото няма добър имунитет и не е закалявано, отчасти и за това, че не се храни със силна храна. Та, първата ми стъпка в посока стабилизиране здравето на детето, ще е почивка на чист планински въздух в гр Вършец.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

60 − 56 =