В заветния 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.

19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.

Груба моторика

19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.

Финна моторика

Достигнахме заветния 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г. и с радост установих, че вече се разбирам по- добре с нея. Този месец тя израстна неимоверно много.

Хранене– вече се храни сама, но понякога, особено, когато е залъгваме с „Маша и мечока“, предпочита някой друг да я храни. Когато си изяде всичко в купата, ми я показва и казва „Браво дечица“ :). Освен това, откакто ходи на ясла си отваря устата доста широко, за разлика от преди, когато се опитвах с мъка да вкарам лъжицата вътре. Благодарна съм на госпожите в яслата за това, да са ни живи и здрави! Напоследък често дроби хляб в храната и след това не я докосва или пък след като се е нахранила излива  вода от чашата и за пиене в яденето. Правя забележка, но явно това в момента и е забавно. За моя изненада много и хареса сама да си носи купичката с храна или с хляба от кухнята в трапезарията. Готвим заедно, като я слагам до мен на плота и и обяснявам какво правя. Давам и и да пипа храните и да души подправките. Ех…кога ще може сама да прави кюфтета…Може да кара всеки ден на кус- кус и хляб- любимите и. Освен това харесва месо и картофи. Ужасно е придирчива към нови вкусове. Това го отчитам като моя грешка, че съм и давала да опитва насила като бебе. За да не и дам повече, отколкото има нужда, докато я храня си слага ръчичката на моята, за да ме възпре като спирачка, ако трябва или ако избързам с лъжицата.

Игри– Опитвам се да прилагам метода на Мария Монтесори, тъй като много ми допада нейният подход към детето. За съжаление инфото в интернет е доста хаотично, не е систематизирано и е истинско предизвикателство да се направят опити за подобно
домашно обучение. Не спазвам правилата за дейностите твърдо, като импровизирам и изпробвам различни неща, защото още и е рано за истинско обучение, което започва на около 2, 6г. По отношение на подготвената среда: в коридора окачих закачалка на стената, на нивото на очите на Дамяна, където закачам якето, шала и нейни връхни дрехи за излизане. Около нея- две снимки в рамки, които издържаха на място точно една седмица, докато тя не реши да ги свали, за да ги разглежда. Подредих всичките и пантофки и обувки на долния рафт в шкафа за обувки, тя знае къде са и сама ги изважда оттам. 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г. До закачалката има столче, на което сяда сама, за да я обуя. Веднъж обу сама единият ботуш / без да го закопчае разбира се/. В отдавна отделения шкаф в кухнята за нея подредих четка и метличка, кърпа за прах, гъбичка за чистене и малък пулверизатор. Тъй като не прояви особен интерес ги вдигнах за по- зряла възраст и на тяхно място наредих две- три от бебешките и пластмасови купички, които вече не ползвам, пластмасова чашка и прибори за хранене и една табличка. Когато ги откри последва голям фурор. Носи си ги до масата в трапезарията, пренарежда си ги, опитва се да пресипва вода от чашата и със 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.сламка в чашата за вода, носи ми ги в кухнята, за да сложа нещо в тях и аз и нарязах ябълки. На радиатора в хола опънах въженце, на което окачвам нейни „картини“ и по една дума в червено на лист, по метода на Глен Доман с малки и удобни за хващане щипки. Опитах и с простор и закачане на бебешки дрешки, но се оказа, че и е рано още за такова занимание. В банята залепих с вендузи калинка, в която слага сама четката и пастата за зъби, както и един гребен. На чешмата слагам един удължител, за да стига струята на водата, а под калинката има закачалка с хавлийка, на която вече редовно се бърше сама. Рисува много, като напоследък забелязвам, че слага капачките на флумастерите, след като е свършила работа с тях. Лепи пластелина по стените. Не и се занимава въобще с цветовете и всякакви дейности / купа, в която събираме само сини предмети, 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.строител, с който подреждаме частите по цветове и други/които опитвам с нея са без резултат, така че засега спирам. Катеренето и е най- любимо в момента. Прави опити да се качи върху парапета над радиатора.  Днес рязахме плодове с пластмасово ножче. Опитах нанизване на дискове на шпингел, но за нея се оказа доста трудно и тя преиначи правилата на играта, като започна да ги слага внимателно в кутийката- капак. Нанизвахме на клечки спагети, закрепени 19- ти месец или Дамяна на 1, 7г.върху пластелин макарони, но това също не и бе особено интересно. Най- много и харесва преливането на вода в различни съдове. Направихме първото упражнение за емоциите, като за момента единствено гледаме личица и и ги назовавам. Изваждах различни фигури на животни от кутия и тя ми ги назоваваше и имитираше звуците, които издават. Вече познава безпогрешно  около двадесет вида. Така правим и с книжките, които обожава да разглежда. Разходихме се до Зоопарка, но не и беше особено интересно, повече се впечатли от катерушките и пързалките там. Има интерес към циповете от дрехите ми и успява да ме разкопчае в движение. Обича да цапа в локвите.

Спане– спокойно може да изкара и цял ден без сън, но се опитвам това да се случва само по изключение. Спи по два часа следобяд, рядко- и повече.Започна да прескача сама оградата на кошарата и е много горда от постижението си. Започна да има своите си страхове. Първо от тъмното в коридора, след това от полюшващите се дрехи на простора, които се виждат от прозореца на стаята, а след това от въображаемо присъствие на някой. Сънува и кошмари. Махнахме оградата на кошарата отпред и я долепихме до нашата спалня. На нея много и хареса идеята, защото си спи в кошарата, но когато има нужда да се гушка в мен просто се търкулва и ми е на една ръка разстояние. Така облекчих съществено и себе си, тъй като преди ставах енти пъти нощем да я завивам или я приспивах на нашето легло, а когато заспеше я прехвърлях в кошарата. Освен това вече не спим в двата края на леглото като изгонени, заради развилнялото се насън малко човече и не се събуждам с крачета или ръчичка по лицето си. И настана истинско спане…

Говор– Дамяна вече говори и от ден на ден ме удивлява какви нови думи е научила. Понякога ме изненадва с някоя дума и се опитвам да си спомня дали съм я употребявала. Направи волно или неволно първото си словосъчетание: „Искам хляб“. Винаги, когато забележи самолет над главите ни го сочи и казва с бебешки акцент „самолет“. Може да брои до десет, като изпуска осем. Всеки път броим стълбите при слизане/ изкачване, както и етажите при возене в асансьора. Знае думичките: блок, пъп, кола, бус, че линейката прави „иу- иу“, боб, чай / често казва на кафето ми чай, защото го асоциира с чаша с лъжичка/, имената на всички близки роднини, батко, чичо, леля, дъжд, сняг, слънце и други. Носи ми телефона, когато звъни. 

Ясла– за съжаление за последните два месеца е ходила само една седмица и един ден. Лошо за детето, лошо и за нас. Кара вече трета ангина, антибиотици, мъка с даване на лекарства, безсъние, принудителен престой в къщи, да не зарази други деца и т. н. кошмари. Ние караме всичко, от което се разболее тя. Липсват и игрите с деца и когато чакаме за сетен път пред лекарския кабинет за преглед търси децата да си играе. Пропусна всички тържества в яслата: за Коледа, за Осми март. Когато е болна избягваме площадките или ходим, когато видя, че няма деца. Много ми е жал. Напоследък се убеждавам, че купищата лекарства, които ни изписват не вършат особена работа. Започнах да прилагам народна медицина и за сега виждам резултат от сока на черна ряпа, смесен с мед срещу кашлица. Да са живи и здрави майките от бг мама, които знаят повече и от лекарите ни.

18- ти месец или 1, 6г.

17- ти месец или 1, 5г.

15/ 16 мес. или 1, 3/ 1, 4г.

13/ 14 мес. или 1, 1/ 1,2г.

11/ 12 мес.

 

 

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

40 − = 37