Нашето лъвче в 17- ти месец или 1, 5 г.

Хранене– мъка,мъка,мъка…Вече и давам АМ само сутрин и вечер, а за нея то е още като „манна небесна“. Установих, че в някои адаптирани млека производителите са прекалили със захарта и детето буквално е пристрастено. За това смених марката и вече има резултат- Дамяна хапва повече твърда храна. Все още и е интересно да опитва на вкус предмети, до които се докосва, да прави хляба на топчета и да ги пуска от масата, да пресипва ядене от нейната купичка в моята чиния, да ми бърка кафето с лъжица сутрин. Голям помощник ми е „Маша и мечока“- дава ми 30 мин. спокойствие. Подава ми нещо за хапване, когато я помоля и искрено се забавлява да ме храни.

Игри– Качва се и слиза сама от столовете за хранене, без проблем отваря чекмеджета, качва се върху масата и бюрото и вършее.17- ти месец или 1, 5г. Купихме ниска холна маса, на която до рисува и тя обожава да се катери на нея. Рисуването вече не е интересно само на листа, а се започна украсяване на стените, мебелите, уредите : )). Драсканиците и са истинско произведение на изкуството. Най- любимо и е катеренето… по всичко. Вдига си камиончето /за бутане с крака/ и го слага върху холната маса, след което се качва на масата и се опитва да се покатери и върху камиончето, за да стигне лампите. обича музиката и танцува всеки път, когато и хареса някоя песен, вкл. народни песни. Вече се завърта много умело по време на танц. Пее и се опитва да казва думичките от детските песнички, а мелодията горе- долу я докарва. Вече има още една песен, която много и допада „Хей ръчички“, като може да имитира миенето на ръцете, но не и на лицето. Все още се опитва да се качи по пръчките на кошарата и да влезе в нея, но засега безуспешно. Маже ме с крем за ръце и и е много интересно. Навря се цялата в един шкаф, като пробва да влезе и в пералнята, но не и се видя лесна работа и се отказа. Опитва се сама да си сресва косата.

Говор– казва „баба“ и „деди“ на всички хора, които и изглеждат възрастни по улиците, в градския транспорт. Някои жени не на шега и се обиждат. Най- обича дядовците си и постоянно ги зове. Казва си сама „браво“ примерно за това, че е танцувала или изпяла песничка. Казва „ади“ /хайде/

Тръгването на ясла е голямо предизвикателство. Първата седмица детето се взима на обяд, за да има време да се адаптира. Дамяна плака много през първите три дни. Първият ден е плакала цял час, след като сме я оставили. Опитвайки се да я успокоят, госпожите и дали залъгалка и любимата и играчка и когато баща и я взел на обяд не е искала да се раздели с тях и ги е оставила чак, когато са се прибрали в къщи. Оказа се, че не  се е и хранила там. Впоследствие разбрахме, че в яслата децата се хранят с чаени метални лъжички, а нашето лъвче сме го свикнали с пластмасова малка бебешка лъжица и то не е свикнало да си отваря устата толкова много. Също така ни предупредиха да я учим да се храни по -бързо, защото Дамяна може да откара и един час в хранене. 17- ти месец или 1, 5г.След първите три дни стресът явно е ескалирал, защото постоянно ни следеше и питаше ту „тати?/мама?“, което означава с интонация „А къде отиде мама или тате?/ ?/, / Къде е?/, ако единият от нас отиваше примерно в другата стая в дома ни. След голямото геройство от три дни на ясла, детето се разболя. Наложи се да я спрем и гледаме малко в къщи. Не ми се мисли как ще започнем всичко отначало.

Втората Коледа– Много роднини, които е забравила, лудница, двете племеннички, които много и се радваха и чак я задушаваха, като постоянно искаха да я носят и гушкат. Дамяна бягаше от тях и искаше да си играе самостоятелно. През повече време приспиваше една кукла- бебе в люлка и му нареждаше „Нани- нани“. Скача с едната кака на леглото и това започва много да и харесва. Когато по- малката и братовчедка се опитва да и вземе играчка от ръцете, Дамяна бяга от нея, а когато е настигната, стиска силно играчката и пищи в знак на протест.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 + 2 =