Дамяна в 16- тия си месец от раждането

ХРАНЕНЕ- Храня я седнала в скута ми на голяма маса за възрастни. Въпреки, че донякъде я контролирам, давам и свободата да пресипва храна и течности от един съд в друг, да пробва да хапва с ръце или прибори, както иска, да си взима сама, това, което и се хапва. В повечето случаи аз хапвам заедно с нея, а поне веднъж на ден всички заедно сядаме на масата. Вече е доста добра при боравенето с лъжица, с вилицата не чак толкова. Взех и детска табличка с отделения за купичка и чаша и двете много я харесваме. Първо, тя е по- внимателна да не разлива извън табличката, а освен това чашката и купичката са и на една ръка разстояние. Замених порцелановата чаша с пластмасова и установих, че детето има голямо желание да пие само течности от чашката, като умело я хваща за дръжката и с помага с другата ръка. Асортимента с любими храни се увеличи правопропорционално на епизодите на „Маша и мечока“, с които я залъгваме да се храни повече. Тя не се дава лесно и понякога просто се прави, че яде, като само близва лъжицата и стиска зъби, само и само да гледа филмчето. / Това с филма по време на хранене е противопоказно според експертите по детско развитие, но за нас е единствения начин да се справим с лошото хранене на детето, поне засега./.
ИГРИ- Няма кътче в дома, което да не е разузнала, вкл. и гардеробите отвътре. Най- обича игрите на криеница, като се крие най- често зад големите ми пердета и зад вратите. Купих ниска холна маса и я използвах за занятие по метода на Монтесори с табличка, два съда и лъжици за пресипване. Въпреки, че е още малка за този подход, Дамяна се заигра около 15 минути, в които беше особено съсредоточена. Ходим по детски клубове. Най- много и хареса в „Тони бонбони“ и когато реших, че е време за тръгване успешно имитира едно дете, реагирало с гняв на майка си, че я отвежда и ми направи гневен изблик с рев, за да не си тръгваме. За първи път се случи и се надявам да не се повтаря често занапред. Говори по телефона с роднините. Подслушва ми разговорите и когато споделям на роднините какво прави детето, тя ми повтаря със звуци или думи. Обожава да се катери по стълби, както тези в блока, така и по високи ескалатори нагоре и надолу. Тича добре. Рисува или по- скоро драска. Пробвахме с бои за пръсти, обикновени бои, флумастери и моливи, но нямаше голям интерес, малка е още за тях. Помага ми, когато я помоля да направи нещо. Разлиства си сама книжки и ми ги носи, за да и чета. Тъй като няма търпението да изслуша текста, процедирам по друг начин: показвам и картинките и правя преразказ по картинки. Може да бяга и едва я стигам, когато се затича. Все още много пада. Успешно имитира пиене от чаша, като наужким ми прави чай. Танцува, като освен, че леко кляка, вече си вдига и крачетата и пристъпва. Прави кула от две- три кубчета и веднага я разваля. Играем на познай предмет от стаята. Успешно познава: пердетата, стол, маса, бюро, килим, лампи, цветя.
ГОВОР-Вече знае звуците, които издават животни, показани в книжките и: кон, куче, коте, змия, пате, магаре. Когато сме на разходка и ги види на живо издава техните звуци, като ги сочи с ръчичка. Казва: баба, деди, тате / татко/, мама /мамо/, кака / како/, питка, апи / лампа/, пуф- паф / влак/, бебе, икам / искам/, не / любима думичка/, аде / хайде/, чао, браво / пляска с ръце/. Роднините ги разпознава на снимките, окачени по стените. Знае, че не трябва да пипа печката и кофата за боклук и когато се приближи до тях издава един насечен звук, значещ, че това е опасно. Може да покаже следните части на лицето: очи, нос, уши, бузи, коса. Пее „Кокошка при хамбаря“.
РАЗВИТИТЕ- Няколко пъти ме удари през лицето и реши, че е много забавно. Доста трудно я убедих, че не ми е приятно и че децата няма да си играят с нея, ако ги удря.Сама си съблича елечето и сваля шапката. Качва се сама на стола, но още и е трудно да слезе сама.
СЪН- За съжаление тя спи при нас, което отчитам като голяма грешка. Вече си гушка любима играчка- едно плюшено пингвинче. Не мога още да я отуча от залъгалката при заспиване, но поне не я иска през деня.
ПОДГОТОВКА за ясла- Ако знаех по- рано…Наложи се да се подготвим набързо. Всеки ден и пусках филмчета за яслата и детската градина от you tube, ходихме на няколко пъти до яслата и говорих с госпожите, когато минаваме оттам всеки път я питам „Къде е твоята ясла?“ и тя ми сочи посоката с ръчичка. Купихме заедно пантофки и раничка за яслата. Говорим и, заедно с близките роднини колко е хубаво там, как ще си играе с децата и няма да и се тръгва, какви добри госпожи има, колко игри, песнички и стихчета ще научи.Промених режима и, като ставаме в 07, 00ч. сутринта и до 11, 30- 12, 00ч. вече и се доспива за обедния сън, за да го напаснем към този в яслата. Обяснявам и, че вече е голяма и не е бебе, а големите деца ходят на ясла, детска градина и училище, а възрастните на училище. Казвам и още, че децата се водят на ясла и после се взимат от родителите им. Мисля, че тя разбира и много съжалявам, че когато я пуснах в частния детски център без мен не направих тази предварителна подготовка. Оттогава насам започна „безпокойство при раздяла“, с което трудно се справям. И въпреки всичко, все ми се струва, че Дамяна не е готова. Та тя е още мъниче, на 1, 4г., не е съвсем самостоятелна, не може да говори и да си каже какво и е, не е свикнала с непознати…

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 85 = 88