Развитие на Дамяна в 15 и 16- ти месеци

imag2417Нашето лъвче е все така подвижно и пъргаво. У дома не се спира да вършее и затова се налага да излизаме всеки ден. Вече сме обиколили де що има площадки наблизо и далеч от нашият дом. Станахме чести посетители на „Капела плей“ и подобното му в „The Mall“ и те са ни фаворити. Когато отидохме за втори път в детския център в „The Mall“ , аниматорката ни насочи към бебешкия кът. Само влязохме да го видим от любопитство. Дамяна се качи два пъти на бебешката пързалка, обърна се, нищо не и стана интересно и беше дотук…голяма скука и никакъв шанс да се измори. Та, насочихме се към кътчето за по- големи деца и минахме всички препятствия заедно: от няколкото тунела, до батута за големи, въжените мостове, до хоризонталните цилиндри, чието наименование не ми е известно и разбира се-страхотните дълги пързалки. Голямо гонене падна, защото на такива места малката няма спирачки, а аз още на втората обиколка едва дишам :)). Когато излезем оттам съм най- доволна. Малката е щастливо уморена и почти веднага ми заспива по пътя, а аз мога да вляза в някой магазин и да си позяпам на спокойствие.

Оставих я в забавачница в картала, без да присъствам, за да свиква, че няма да съм постоянно до нея. Предстои ни тръгване на ясла след един месец и това беше опит да я подготвя предварително. Първите два пъти я оставях първоначално за 1 час, после за 2 часа, спокойна и любопитна, както и я вземах без сълзи или някакви драми. Докладваха ми, че си е играла с едни моливи, след това е скачала на батута, не се е впечатлила от книжка, която пробвали да и прочетат. Тъкмо се успокоих, че е адаптивна, когато тя ме изненада сериозно. Когато я оставих за трети път там заплака и си вдигна ръчичките да я взема. Изобщо не искаше и да влезе в помещението. Отидох да си я взема след 1 час, чувствайки се ужасно виновна, че я оставих, въпреки протеста и. Още от улицата чух плачът и. Влизайки вътре я видях много разстроена, не и бяха сменени нааканите пелени и беше одраскана под едното око. На въпросът ми какво е станало ми отговориха, че нищо не са видели. Само разбрах, че е плакала така целият един час, докато е била в центъра, а момичето, което се грижеше за децата там не е сметнало за нужно да ми се обади по телефона. Реших повече да не я оставям там, защото не смятам това за нормално. Ех, добре дошъл ми беше по 1- 2 часа на ден свобода, но щастието на детето ми е над това.hui

Нашето лъвче бърбори все повече и все така неразбираемо. Казва още: питка, апи / лампи/, Мими, бау- бау, мяу-мяу, ам-ам, не- не- не- не / Точно като мен/, бебе. Разпознава бебетата от картинка или когато ги види по телевизора. Често посяга към детските книжки, разлиства им страниците и сочейки с пръстчета по редовете, като нас с баща и, „чете“ на бебешки.

Любими игри: игра на криеница / крие се зад пердето и се налага да я намираме по няколко пъти на ден все там/; прави чай със сервиз с чашки и чинийки и когато хапва нещо наужким казва „мммм“;опита се да захапе пластмасовата царевица, но неуспешно; качването и слизане по ескалаторите; минаването на високи мостове и тунели на площадките за игра;говоренето по телефона.Може да нареди три кубчета едно върху друго. Досега само ги разваляше. За първи път я видях да бута с крака камиончето, седнала на него, както трябва. Досега или я теглехме или го буташе права, а най- вече го използваше за стълба, за да стигне бюрото на тате и да си намери нещо там. Харесва и да рови в кофата за боклук за мой ужас. Вече има количка за кукли и често я бута из стаите. Обожава да се катери и често пада. Пренася сурови картофи от панерчето, в което ги държа и ги пъха в пералнята. Включва сама алармата на печката, както и ключът на нощната лампа. Харесва и да изважда и прибира разни джунджурии от кутия, да прехвърля монети и копчета от едно място на друго, разбира се под контрол. Когато види семейни снимки посочва себе си и нас, разпознава ни.

Опитва да си среше сама косата, да си сложи крем на ръцете и да го разнесе, да ми разбърква кафето сутрин с лъжичка. Може да си съблече сама жилетката или да си свали обувките или шапката/ качулката на якето. Тъй като в къщи постоянно търси вниманието ми, готвенето ми е ужасно трудно. Един ден, докато правех мляко с грис, Дамяна ме хвана за крака и не искаше да ме пусне. Тогава капка кипящо мляко падна върху лицето и и ме вкара в голяма паника. Още има малък белег от изгорено там, но оттогава бяга от печката. Взехме и детско столче за коридора и когато разбере, че ще излизаме, Дамяна сяда на него и чака да и обуем обувките. Показва и имитира звуците, които издават кучетата, конете и котките, когато се разхождаме по улицата. Вдига тежки за нея предмети, като: камиончето, количката за кукли, бутилка с вода от 5 л. и други.

Храненето е все още мъка. Когато се храни с нас на масата си взима по малко, по крайно недостатъчно за нахранване и се налага да додавам АМ след това. Добре борави с лъжицата сама и може да си сложи в устата няколко сварени бобчета с лъжица. Страшно е ината и когато нещо не и хареса на външен вид няма начин да го опита. Обожава маслини. Имах неблагоразумието да и дам една цяла. Дамяна я глътна цялата с костилката от инат и напук на настояването ми да я изплюе. Интересно и еда прехвърля храна от нейната чиния с лъжицата или вилицата към моята чиния или чаша и обратно. Когато и омръзне някоя храна, я хвърля на земята.

Миенето на зъбите представлява смучене и гризане на четката за зъби. Взех и електрическа четка за зъби, но не я включвам защото и е вижда странно. Надявам се да и свикне.

Махнахме оградката на кошарата отпред в желанието си да и привлека вниманието към нея. Свикна да спи в семейното легло и е голяма мъка научаването на самостоятелно заспиване. Давам и една плюшена играчка за успокояване, но тя не е привързана към нея и няма нищо против да заспи и без нея. Виж, без биберона не може. Вече спи по веднъж на ден, най- много по два или три часа. Добре, че не ми се буди нощем.

Много е приветлива и дружелюбна с непознати. Маха с ръчичка на всеки, който и се стори симпатичен и често успява да го подкупи да и обърне внимание. А ако човекът си мисли за своите си работи и не я забележи, Дамяна започва да му се усмихва, да го сочи с ръка и въобще намира си начини да му привлече вниманието и успява на 90 %- та. Обожава да се гледа в огледалото и определено си се харесва. Веднъж, докато я разхождах с камиончето ме накара да спра, за да слезе и да се порадба на себе си в огледалната врата на банята.

Линийки от www.mamaibebe.com

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 3 = 3