Дамяна в 13 и 14 месец

36Рошко е невероятен имитатор. От това да имитира кихането ни, до кашлицата на баба, като буквално запомня и възпроизвежда всички звуци, които волно или неволно издавам, вкл. и примлясване, при хранене с нещо сладко : ). Ще трябва да се самопревъзпитам за това, де. Може да прави бръм-бръм с ръчичка на устните, както и да имитира галоп на конче. Показах и, че вместо да ме удря по лицето, може да ме гали с ръчичка по бузата със звука „о,о,о,о..“.Тя се справя безупречно с това.

Дамяна вече пее. Първата и песничка беше „Зайченцето бяло“ и едва и хванах мелодията. Също и се опитва да танцува, като прикляква. Сега сме на вълна „Кокошка при хамбара“ и като излезем на разходка и и доскучае започва да си тананика „ко- ко- ко“ 🙂 или „бау- бау“.

Доста пада, дори от дивана, от който е падала безброй пъти продължава да се изтъркулва. Една вечер, точно преди лягане, докато скачаше на леглото с играчка, доста изненадващо се приземи на пода по гръб. Но пък бързо и минава, не прави драми от болката и за една минута вече е забравила. Така е и със зъбите, почти не усещахме кога излизат.

Упорито държи сама да се храни с лъжица и вилица. Има си определени храни, които харесва, а новите изобщо не са и интересни. Обича кус- кус, хляб и АМ. Храненето е пълен кошмар. Успява да ни се наложи да получава АМ, а твърдата храна не я тачи особено. Вече и давам само домашно готвено. Обича да си „открадва“ нещо от масата, когато не я гледаме, за да го опита. Храни се в скута ми, с нас на масата. Така имам по- голям контрол върху мацането и хвърлянето на храна. Понякога ме изненадва, като си грабва от пицата или от соленки, които съм направила.

Вдига се на пръсти и докопва де що има по масата, бюрото или плота в кухнята.imag2426

Вече казва: мама, тата, дедо, баба, кака, чичо, къс- къс / кус- кус/, ако, па- па, икам / искам/. Бърбори много на бебешки. Посочва с ръка, това, което иска. Когато си долепя до ухото телефона казва „Ай- ай“ / ало- ало/. Има напредък, защото преди си слагаше телефона на окото.

Най-много обича да се катери, по всичко и навсякъде, особено по стълбища, вкл. и тези в метрото. Също така да се крие под масата или столовете. Когато не и обръщам внимание, ми изключва компютъра от главното копче. Люлките на площадката вече не са интересни, по- скоро наблюдава концентрирано какво правят по- големите от нея деца и ги търси за игра. Играем много и със сапунени балони. Тя ми слага шишенцето в ръката и тази игра не и омръзва.

Изпълнява команди като: подай топката / взима я и ми я носи с ръце/, намери си биберона, отиди в другата стая при тате.

Определено се харесва в огледалото, оглежда се и се радва на себе си, но на видеозапис не се разпознава.

Когато изляза от стаята се разстройва и тръгва веднага да ме търси.

Гушка се. Когато и се доспи, полага главица на коленете ми или се гушва в мен и става ясно.

Доста по- пъргава е при ходене. Вече не си държи ръцете изпънати напред, а нормално, близо до тялото. „Чисти“ всичко по пътя си, от фасове, до найлонови опаковки, до всякакви неща, които са и особено интересни за пипане и лапане.

Тъй като е доста енергично дете, има нужда от мнооого разходки. Когато е лошо времето и не сме излизали навън изкарва де що види обувки от шкафчето в коридора и ни ги носи, за да се обуваме и да излизаме. Така прави и с очилата на тате, когато иска да го събуди му ги носи в леглото.

Започна да се страхува. От силният звук на телефона, от тъмното, от шума от ремонтни дейности, който обичайно кънти в блока преди зимния период.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 1 = 1