Прощъпулник и трепетите около него

   Дойде и дългоочакваният от нас ден- спретването на прощъпулник. Дамяна проходи на една година и един месец. На 27. 08. 2016г. направи първите една- две стъпки, като всеки следващ ден правеше+една- две- три и така, до една седмица проходи самоуверено и в къщи и навън. Тъй като отдавна чакахме този момент, а и тази година не успяхме да и празнуваме подобаващо рожденият ден / така се падна, че беше един ден след морето/ решихме да направим парти с роднини, приятели и разбира се с Прощъпулникдруги дечица на 03. 09. 2016г.

                I. Подготовка на Дамянения прощъпулник

   Поканих две от бабите и да помагат с чистенето и подреждането на къщата и установих, че едно такова празненство е хубав повод за дълго отлагано във времето основно почистване :)). Следваха: кетъринг и импровизирана от мен шведска маса, украса, избор на Прощъпулниквидеооператор / досега нямахме нито едно филмче от семеен празник, та решихме, че е дошъл момента/, торта, поръчка на бяло платно с надпис по случая /благодарности на Tini Handmade/. Към 11, 00ч. започнах да правя питка „Слънце“, като ползвах само рецептата, а украсата си беше моя импровизация. Омесването и първото втасване го извърши хлебопекарната. Точно в 16, 50, когато заидваха гостите, питката стана готова за изваждане от фурната. Тя ми отне цял ден: два пъти втаса, месене, редене, украса, печене…Едно голяяямо Благодаря на баба за месенето, без нея нямаше да ми се получи. Когато дойде моментът Дамяна да стъпи в отделеното тесто, тя упорито не искаше. След едно голямо дърпане успяхме с баба да и наложим двете крачета, но милото сви пръстчетата на краката и така отпечатъка не стана много добре. За тези, които ще правят за първи път, като мен, да знаят, че за отпечатъците от крачета и украсата около тях се отделя една малка топка тесто- смес само от брашно, вода и сол/ без мая/ и тя не се намазва с жълтък при печенето, за да се откроява от другата част на питката. Ако се сложи мая, парчето един път ще се издуе, след като тестото втаса и втори път ще се издуе още повече, когато се изпече. Така се случи и с моята питка, тъй като отделихме от общото тесто за стъпките, то се наду и отпечатъците почти се заличиха. Ние си знаехме, че е стъпила.

    Решихме сами да си изберем професиите и предметите, които ще ги олицетворяват, а не да караме гостите да носят. Направихме си списък с десетина професии, като всеки един от нас с Мони посочи по пет-шест професии, които харесва. Предметите насъбрах от дома, а неналичните закупих от магазин по 1 лев. На всеки предмет залепих етикет с професията, за която сме го нарочили. Правилото при прощъпулник е детето да не ги е виждало преди, както и да не са много по- открояващи се от другите, т. е да не са с ярки цветове и големи форми. А ето и избраните от нас професии и предмети:

  1. журналист – списание
  2. компютърен специалист-хард диск
  3. архитект – чертожна линия / На Мони предпочитаната професия/
  4. лекар – стетоскоп от детски лекарски комплект
  5. музикант – нотна книжка
  6. спортист – перо
  7. дипломат – паспорт
  8. пътешественик – пластмасова малка карта на света, тъй като не намерих малък глобус
  9. летец – играчка самолетче / Беше ми фаворит/
  10. цветар -пакетче със семена
  11. преводач – речник
  12. калкулатор-счетоводител, финансист
  13. художник- четка. Последните две професии- 12 и 13 не бяха предвидени, но така се случи, че наредихме предмети и за тях. Бяхме предвидили и фотограф /снимка/, бижутер /бижу/ и зоолог / животинче/, но в суматохата забравих да потърся предмети за тях.

                                                               II. РитуалътПрощъпулник

     Помолих Мони да отведе малката в съседната стая. След това роднини  прибраха всички играчки, мотаещи се по пода, за да не отвличат вниманието на детето. Постлах бяла покривка на дивана и наредих предметите, след което положих на пода и приготвеното бяло платно. Взех питката от кухнята, увита в целофан и на бегом я отнесох в хола. Когато доведоха Дамяна търкулнах питката по платното и и обясних да отиде до предметите и да си хареса един. Тя приклекна да лази, но аз я изправих и Дамяна тръгна. Стигна до дивана и хвана: четката за рисуване, след това чертожната линия, а накрая- самолета. С Мони и досега се шегуваме, че явно ще е архитект или инженер, който ще рисува добре и ще печели достатъчно, за да лети със собствен самолет ;). Излязох от стаята, за да взема от кухнята мед за питката и след това ми разказаха, че си е разглеждала и други предмети: нотната тетрадка я подала на чичо си, а останалите ще видим от филмирането. Ех, детско любопитство… След това една от бабите ми подшушна, че всеки, който си отчупи от питката на прощъпулника, трябва да обиколи жилището бягайки, без да се спъва. На мен ми се стори забавно и така и направих. Почерпих гостите с питка и мед и им дадох указания. Всички се разбягаха последователно или поне се разходиха подскачайки из жилището.

    Децата се измориха още първият един час, като първа заспа Дамяна. Добре, че успя да се удържи будна за целия ритуал.

  И така, нашето лъвче проходи. Пожелах и да прави лъвски крачки напред, да не се страхува от трудностите, защото те само оформят характера и го правят по- твърд и щастието да я следва навсякъде.

 

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 81 = 90