Този обиден поглед

Този обиден поглед

Стоях на мивката, а с майката на Рошко разговаряхме докато тя бе в друга стая. Пристъпих назад и усетих, че настъпих малката. Дори не бях чул или усетил кога е дошла зад мен.

Вдигнах я, а тя имаше зачервено лице изкривено от обида, изненада и болка.

Сърцето ми се сви, виждал съм я наранена от падане, ядосана че не получава нещо, но не и обидена. Не знам колко бе болката, но обидата в очите бе толкова силна …

Е, детето си е дете, след минута вече бодро щъкаше наоколо, но аз запомних погледа.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 − 14 =