Развитието на детето в единадесети- дванадесети месеци

В края на 12- ти месец вече си пуска едната ръчичка, когато я водя за ръце и иска да ходи, хваната само за едната ръка.155

Обожава да се катери нагоре по пързалките. Прескача стъпалата, като прави огромни крачки при изкачването им. Най- любимото и занимание на детската площадка е люлеенето на люлките. Когато реша да я сваля от люлката шумно негодува или плаче.

Забавлява се да хвърля разни предмети на земята. Гравитацията и е много интересна. Също така хваща химикал и прави първите си щрихи, разбира се, съвсем неразбираеми за нас : )).

Може да разлиства страниците на книга.

Първи рожден ден- цял ден разходка с мама и тати, подарък- уокър и дивеене на детската площадка.13

Разви „безпокойство от раздяла“. Когато изляза от стаята започва да плаче или тръгва да върви след мен. Сред непознати или в непозната обстановка не ме изпуска от поглед и често повтаря „ма- ма“.

Изговаря „ам- ам“, „бау“, „та- та“, „ма- ма“, „ка- ка“ и бръщолеви много на бебешки.

Маха с ръчичка за „здрасти“ и „чао“ и прави опити да даде въздушна целувка.

Показва си памперса, когато е много подмокрена и трябва да се смени.

10Танцува на детски песнички.

Върви, подпирайки се на мебелите и по стените. Без проблем се изправя от легнало, в седнало положение. Изправя се и се подпира на нашите крака. Успява да се застои права на едно място без опора повече от 1 минута, без да го осъзнава. Пъхва се под столовете, масата и бюрото, като това са и любимите места за игра. Качва се и слиза от столовете, дивана и леглото без проблем, измъква се от проходилката. Пада, става, плаче, гушкаме се или се смеем и …пак така.

Пробиват първите кътници, голям зор. За първи път усетих какво е да никнат зъби: люлеене по нощите за успокоение, болкоуспокояващи лекарства, масажи на венците…

Може да пие от чаша, но все още се затруднява да я държи. Все още изучава храната: хвърля я на пода, бърка с ръце в купичката с яхния, опитва се да я забоде с вилица, намачква я с пръсти и т. н. Храненето е кошмар. Не иска да се раздели с АМ и се налага да и го давам на често. Пробвахме да я държим гладна, докато опита твърдата храна, но стана игра на нерви и бързо се отказахме. А и не трябвало да става с лошо. Храненето трябвало да е с положителни емоции за детето. Само, че още не ми е ясно как да ги създам тези + емоции и засега сме на -. Голям инат е и успява да ни се наложи за храненето. Взимам и детска кухня, от която почти не хапва. Когато я слагам на масата с нас, се забавлява да бърка с пръсти в чиниите ни, но по- скоро от любопитство, отколкото да изпробва нови храни.

Развързва завързани торбички, панделки, връзките на панталоните ми.Дамяна гр. Царево 2016г.

Отваря всички шкафове в нейния обсег и изважда навън всичко, което открие там.

Помага ми да я обличам, като подава ръчичка.

Посочва с пръст различни предмети, а аз и казвам наименованията им. Тя повтаря нещо на бебешки. Имитира ме. Грабва ми гребенчето и опитва сама да се среши.

Когато казваме „не“ понякога реагира, а понякога- не. Действа, както сама си прецени.

Второ ходене на море, на „Арапия“ край гр. Царево. Хареса и въргалянето в пясъка, разходките по крайбрежната линия, плажните играчки. Без страх стоеше в мен по време на разходката с водно колело. В същото време не искаше да се пусне от мен в морето и не успях да я сложа в надуваемия бебешки пояс. Наблюдаваше в захлас другите деца и искрено им се радваше. След страхотното изкарване останахме неприятно изненадани от БДЖ. Влакът ни от Бургас до София закъсня с 4 часа, като: имахме едно прекачване в шумен и претъпкан автобус от Бургас до Айтос, по пътя ни се счупи локомотивът и чакахме на една гара около час и половина да дойде друг локомотив, след това за капак на всичко прекъснаха ел. жиците на едно място и се 12наложи да ни извозят с автобуси до София, но докато дойдат автобусите постояхме на една гара около един час и нещо. Във влака не работеше климатика, всички прозорци бяха отворени и ставаше страхотно течение. Вечерта пуснаха атоматично осветлението и нямаше как да изгасим лампите, за да приспим детето. Една част от пътниците си купиха бири, за да се разхладят, че настана и голяма шумотевица. Друга част от пътниците, недоволни от вечните закъснения на влаковете в България, се заеха да обиждат служителите на БДЖ. Трети се блъскаха с багажите си, за да се седнат първи в първия автобус, който дойде да ни извози, защото не се знаеше кога ще дойде втория автобус. Никой не въведе ред при качването на автобусите. Всички майки с деца, бременни и възрастни, останахме да чакаме вторият автобус, тъй като не ни се рискуваше да ни блъснат в тълпата. Никой не помисли за нас, а трябваше да сме с предимство. Вторият автобус дойде, но „отгоре“ отзоваха шофьора и той тръгна нанякъде празен / по обяснения на началник- гарата, за да изводи други закъсали и безкъсметни пътници като нас от влак на с. Столник/. След това го върнаха обратно, за наша радост. Имаше момент, в който мислех, че няма да успеем да се доберем до гр. София. Повече пътуване с БДЖ, с малко дете, без спален вагон- НЕ.

01- 07 месеци от развитието на детето

08- месец от развитието на детето

09- 10- ти месец от развитие на детето

10- 11 месец от развитието на детето

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

84 + = 92