Ти мен разбираш ли ме?

Ти мен разбираш ли ме?

Рошко, я да разкажем а теб. Все се каня да напиша нещо тук в прекрасните моменти, които изпълват сърцето ми с трепет. Да, но увлечени в ежедневните грижи все остава за малко по-късно, а по-късно емоцията избледнява, случката се забравя и така до следващия път.

Натрупаха се следващи пъти доволно. Няма да стигнат за запълване на дупките в общинските пътища, но пък може да се направи малка пирамидка, със знаменце отгоре и медна плоча с паметен надпис до нея, за да се снимат до нещо туристите.

Следващия път дойде – из приключенията на Рошко

И тъй, преди малко поех смяната. Детето е нахранено, със сменени пелени (тези еднократните де), напоено и не му се спи. Тъй уморено ми го каза жената и ми предаде чадото, за да поспи тя вместо Рошко.

Рошко се забавлява

Рошко се забавлява

Чадото наистина не искаше да спи при нея в спалнята – чувах ги – едната се смее и забавлява, а другата и вика, защото се надява да заспят заедно, пък и се притеснява да не изпадне от спалнята. Страха впрочем не е неоснователен, ще разкажа в края на текста защо.

На ти Рошко, оправяй се …

И тъй, получих едногодишно хлапе, което мрънкоти, хвърля си играчките и биберона (нали ще спи, бе оборудвана с тапа за уста) и нещо се сърди. За това започнах пробите и грешките. Дай да си играем? Мрънкащ плач и тръшкане с ръце. Каша, пюре, адаптирано млеко? Усилващо се раздразнение и още по-силно мрънкане. Хъм, вода? Не било и вода. Разходка докато те водя за ръце? Категоричен отказ и вкопчване в мен.

Добре, отиваме в кухнята. Предложих и от домашния хляб. Яде настървено. Брей, вадя средата на хляба, а тя си хапва доволно. Налях и водичка в чаша, тъй като нейната часа с биберон и чаша със сламка не ми бяха близо. И вода пие настървено. То било гладно за твърда храна, както сутринта докато мамата я нямаше хрупа доволно бисквити.

Мен ме обвинява (не щерката де), че съм и давал безполезни храни, то в бисквитите и хляба нямало нищо полезно.

Рошко катерач

Рошко катерач

Полезни, безполезни храни

Абе за бисквитите не споря, но хляба е полезна и важна храна. Хората го правят по цялата планета от каквото имат – жито, царевица, ориз и сигурно още поне дузина култури, за които не съм и чувал.

( … то и захарта е безполезна, че даже и вредна в количествата в които някои мои познати я сипват в кафето си, но това не ги спира)

И не съм съгласен че не разбирам чадото. Не е погинала от глад, а и макар да не говори си намира начин да покаже, че нещо не е наред. Ето, днес ми мрънкаше докато и дам хляб, а преди четири хапваше с мен бисквити, когато окъсняхме по площадките на северния парк. Намира начин да покаже, че пелените са пълни, вчера дори с ръчичка показала на майка си.

Та тъй, учим се се разбираме и сякаш успяваме, при това добре. Тя разбира доста добре български, ние сме зле с бебешкия, но се оправяме някак с езика на знаците и звуците. Струва ми се че се разбираме добре.

Случка с Рошко

А да случката. Играем си на „я да се скрия аз зад ръце/монитор/книга/каквото имам под ръка“ и се показваме – игра която знаят всички. Тя седеше на дивана, гледа ме и се усмихва. По едно време тъй се развълнува, че забрави че е на дивана, а аз съм на три метра от нея и хукна към мен, сигурно за да ме гушне.

Е, гушнахме се, когато я взех плачеща от земята.

И още …

Обещавам да разкажа за борбата ми за опазване на рутера от Дамяна и Дамяна от контактите, от които се научи да изключва кабелите.

Из приключенията на Рошко

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

80 − = 79