Дамяна в десети- единадесети месец

И така бързо излетяха дните, че не усетих кога малката ни принцеса мина десети и навлезе в единадесети месец.

Нашето лъвче вече спи по корем на няколко пъти. Дали от жегите, дали вече е по- подвижна, но определено и се експериментира с позите за спане. Може да се завърти по часовниковата стрелка в пълен оборот, да повре ръчичка или краче през решетките на кошарата и така да си стърчат, докато се размрънка някой да и помогне. Дори и спалното чувалче не помага особено.

Първата по- дълга екскурзия с едните баба и дядо. Двудневна: Рилски манастир, гроба на Св. Йоан Рилски, Кресненското дефиле, Рупите и църкватадесети- единадесети месец на Ванга, Роженския манастир, гр. Петрич и околностите. Детето така и не успя да седи на едно място седне в столчето за кола, защото досега не беше сядала в такова. Та, на отиване опозна автомобила, пробва средното място, страничните, под седалките. На връщане, обаче, голям зор. Колата вече не и беше интересна, не искаше да спи, не и се седеше на едно място. За следващия път сме си оставили: Стопските пирамиди, с. Марикостиново и „Преподобна Стойна“.

Храненето е все така мъчно. Вече нямам заместени хранения. Когато стане време за твърди храни, малката изяжда или изпива не повече от 50- 60мл., след което допълвам норматива с АМ. За сметка на това охотно се опитва да бръкне в нашите чинии на масата и да си грабне нещо оттам. За това я взимаме в скута си и и подаваме това, с което тя може да се храни. Обича много да гризе ябълка, краставица, месо, а отскоро и маслини. Също така вилицата и е много интересна и изпробва различни начини да я държи. Пие вода от чашка със сламка.

Обожава да пляска с ръце. Вече маха с ръчичка за чао, когато и от другата страна и махат по същия начин.

десети- единадесети месецНалага се да я извеждаме всеки ден на разходка и на някоя детска площадка. Иска да общува с други деца и търси компанията им. Хареса си едно момченце на площадката, на която ходим най- често, Лео, и всеки път, когато го види го прегръща. Той пък я гали по бузките и се чуди как да реагира. Преведох му, че тя просто го харесва :)). Има си и една кака- фенка, Габи, която обича да си играе с нея, спуска се заедно с нея по пързалката и и помага да ходи. Става все по- добре в качването по стълби и вече го прави почти без помощ. Вече започна да харесва люлките. Даже на два пъти ми се разрева, когато я свалих от люлката. На площадките си харесва камиончетата, но не за сядане, а да ги бута с една ръчичка. Водим я само за двете ръце, че се страхува да върви, когато я държим само за една ръчичка.

Когато е сложена в ерго раницата, изважда ръчичките си извън нея, за да има по- добра видимост.

десети- единадесети месецЛюбимото и занимание в момента е да отваря кухненските шкафове и да ги разузнава, вратичките на гардероба, за да наизвади всички чорапи, които види, разни кутии с джаджи, които буквално преобръща за секунди, даже не успявам да реагирам. Само, че не мога да я науча да ги прибира обратно, …все още. Другото, което обожава, е да пуска предмети на пода и да наблюдава как падат. Когато я откъсвам от нещо, с което се е заиграла, надава вой и шумно изразява бунта си. Друга интересна игра и е да повдига чехли, джапанки, всякакви обувки, до които достигне, явно имат много интересни подметки.

Имаме си девето зъбче и май май ще се показва и десето. Вече има хубава усмивка. Надявам се да я виждаме по- често. При излизането на единия кътник венеца посиня силно на мястото, но след няколко дни се оправи.

Бръщолеви на бебешки. Казва: мама, баба, тата, багун- багун. Най- много я разбираме, когато ни се кара. Тогава говори скорострелно и докарва интонация на „Много съм Ви сърдита“.

Все още не разбира за какво служат книжките. Четенето на приказка за лека нощ и е много досадно и едва успявам да я задържа на едно място. Книгите са само за гризане и хвърляне на пода. десети- единадесети месец

За първи път я оставихме на едните баба и дядо да я погледат за час- два, за да видим как ще се държи без нас. Експериментът беше повече от успешен. Не е плакала, нито ни е търсила. Занимавала се е с играчки, давала е да я разхождат с количката, да я водят за ръце, приспали са я без проблем, с една дума било и е много интересно и забавно. Нашето егоцентрично лъвче е най- щастливо, когато е в центъра на вниманието. Когато се появихме след уговореното време, нямаше никаква реакция. Позна ни, но беше толкова доволна да я обсипват с внимание и заета, че на нас не ни обърна никакво внимание. Е, поне сме успели да я направим независима от нас, поне засега…Ще трябва да удължаваме постепенно времето за оставяне на роднини, за да свиква без нас, че в противен случай ще и е много трудно, когато тръгне на ясла.

Вече изпълнява дребни команди като: „Подай това“, „Донеси топката“, има изгледи да се разбираме добре.

Опитва се да ни се налага като крещи, когато не и обръщаме внимание или когато я слагаме в преносимата кошара и най- демонстративно, в знак на протест си изхвърля играчките или биберона оттам.

Първото ходене на море, във Варна. Пътуването с нощен влак беше истинско изпитание за двете ни. Оказа се, че това е най- добрия вариант за път, защото е с минимум хранения / в нашия случай 1-2/ и детето проспива пътя. Взехме билети за спален вагон, като запазихме цяло купе в „бизнес класа“ / тъй като само там е възможно да се запази цяло купе/срещу сумата от 18, 00лв. Останах доволна: имаше климатик, вода за миене на ръцете, мини осветление, закачалки и отделения за багаж и дрехи, служители на БДЖ ни събуждаха 30 мин. преди пристигане на крайната гара и ни съобщаваха надлежно за закъсненията на влака.

Първият плаж, на „Кабакум“. Останах приятно изненадана, защото на Дамяна и хареса морето. Искаше да вървим по брега към вълните, направихме дълга разходка по крайбрежната ивица, водейки я за ръце, игра си с играчките за пясък, влезе и в надуваемия басейн без никакви колебания. Имаше вятър и големи вълни, които се разбиваха на брега и често достигаха до хавлиите на хората от първа линия на плажа. Детето хареса вълните и искрено се забавлявахме да бягаме от тях или при всяка по- голяма вълна да я вдигам на ръце, докато отмине. Дамяна си похапна малко пясък, залепил се по ръцете и, но явно без това не може, трябваше да го пробва на вкус. Свободата да се овъргаля на воля в мокрия пясък определено и хареса. На следващия ден ходихме в „Морската градина“, на една уникална детска площадка. Имаше люлки, в които могат да се люлеят повече от едно дете или дете с родител, в положение един зад друг. Най- накрая някой да помисли и за родителите на детската площадка. Сигурно половин час не слязохме от тази люлка с малката. Страхотно беше.от първи до седми месеци от развитието на детето

осми месец от развитие на детето

девети и десети месеци от развитието на детето

 

 

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 58 = 67