Новинки

Новинки

Ех, как минава времето …

Първата новост

Рошко вече е на десет месеца и … ехей, след няма и три седмици ще станат единадесет.

И се озъби, в смисъл че се сдоби с още един зъб де. След една седмица трудно хапване и обща нервност, която рефлектира до нейде и към нас, Рошко си има девети зъб, комай вчера го забелязахме.

Втората е …

_DSC0234А миналата седмица пък, по нейни си причини реши да спи върху отгоре ми. Не бе заспивала върху мен от съвсем малко бебе, не знам какво я накара да го пожелае, но ме разтапя. Във вторник миналата седмица рекох да я приспя и я сложих до себе си, а тя се изкатери върху мен, намести се и почти веднага заспа. И после така още пет дни.

Според Вики това е, защото няколко пъти заспа в раницата, докато бяхме нейде из града, а и два пъти я приспах на ръце, отново заради този навик Кой знае дали е така, но ми забрани да я приспивам на ръце.

Третата, която отказва да се случи

Вече втори месец си мислим, че аха-аха и ще проходи, ама цък. Все пак лази бодро и се изправя по всевъзможни предмети. Дори си мислехме, че сутрин когато се стреми към стената зад леглото, е за да се вдигне на нея (както и прави), но се оказа че тя си и похапва от тапетите. Бебешка и работа …

Четвърта, този път истинска

Водим с Вики дебати за изхранването и. Малката не ще да хапне повече от няколко лъжички от каквото и да било, с което докарва майка си до отчаяние. Вики понякога и готви по три или дори четири гозби, а малката дори не ги опитва или пък хапне и завърти глава.

Опитахме две различни кухни за бебета, отново не постигнахме кой знае какъв резултат и изведнъж …

гледахме я, че се опитва да вдигне чинийките си от столчето и да пие гозби, които са по-течни, за това Вики опита да сипва супите в бутилки с биберон и малката да си ги пие. И работи. Вчера аз и дадох две супи.

Петата е за общуването

Много и се ще да общува с други дечица, по площадките все иска да играе с по-големите, но уви – те рядко и обръщат внимание.

През миналата седмица Вики организира майчинска среща с цел – запознанство на младите, пък каквото стане. Видяха се с един момък на нейната възраст, лапали си един на друг играчките, повикали синхронно – идилия.

Вероятно ще я запишем и на детска занималня тип – аниматор забавлява майките, които си мислят че обучават в това време децата по супер-мега-хупер новаторска система и те ще се развият от рано, та ако не мечтата на Людмилата за всетранно развита личност, то поне нещо подобно ще станат.

Шеста и други дреболии

_DSC0235Обича да пътува и изобщо да е навън. Скоро ходихме в Пловдив, хареса и пътя и общуването с хората. Дори разходката под дъжда.

А пък вчера ми помогна когато отидохме да вземем храната и от един пункт. Валеше дъжд, а тя държеше чадъра над нас. Какво му трябва още на един баща с толкова малко бебе, което е и чудесен помощник освен забавно?

А да, да не забравя. Опитваме се да я научим да се изхожда в гърне. За сега със скромен успех, но пък тя настоява за това от седмици, плаче, ръмжи и рита, когато се опитваме да и сложим от еднократните пелени. Опитахме две марки, преди да разберем, че не и запарва, нито пък са и неудобни. Тя просто няма търпени да ги махнем.

Е, махаме ги, тя стои малко на гърнето и тъкмо реша че готова, а тя за 30 минути се напикае два пъти. Какво да се прави …

а сега разхвърля дрехи.

Иначе, докопа ли хартия – яде смело. Хартия, картон, тапети. Също и кабели, комуникационни, силови. Венците ли си чеше или просто я блазни идеята да ги прегризе – не казва. За сега. Вероятно след 3-4 месеца ще си каже сама.

Туй то, а иначе се старая да я „храня“ с такива неща:)

 

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 3 = 4