Девети и десети месец от развитието на Дамяна

Стигнахме заветните девети и десети месец от развитието на Дамяна, но грижите около нея вместо да станат по-малко и по- лесни се превърнаха в истинско предизвикателство.

Проходилката и е като спортна кола, в къщи става едно малко рали. Когато стигне до огледалната врата на банята спира, за да се огледа и възхити на себе си, колко добра е станала : )).

Първи опити да отваря кухненските шкафове. Напълних и един с джунджурии и и позволих да си ги изважда и разглежда сама- ех…спечелих си един час сладка почивка. Така процедирам и с кутиите с чорапи в гардероба, голяма игра пада;

девети и десети месецСтава все по- социална. Някои хора ги харесва отведнъж и протяга ръчичка, за да ги докосне, да направи „боц“ по нослето или им се усмихва в метрото или автобуса, а на други не се усмихва изобщо, каквито и физиономии и комплименти да и правят. Хората са и най- интересни и ги зяпа. На децата на своята възраст не обръща особено внимание, определено предпочита да общува с възрастните и е на седмото небе, когато и на нея и обръщат внимание;

Вече не иска да се храни в полулегнало положение, а само седнала. Започна да се изправя в столчето за хранене, ех защо махнах предпазващите колани и забравих къде съм ги сложила. Започна да проявява капризи за храната. Има дни в които си иска само млякото и нищо друго. С охота си хапва само домашен хляб и резенчета краставица, ябълка или банан. Пробвах три частни детски кухни, готвя, дори противно на съветите в книгите пуснах филмче по време на хранене и опитах да добавям по 1 ч.л. захар към домашно приготвената храна, но резултатът отново си остана нулев. Пробвам всякакви неща, за да и възвърна интереса към храненето: купих нова чинийка с мече и ушички, пробвам с метални прибори, оставям я да размацва храната по таблата на столчето и по себе си и дрехите си, както и да я хвърля на земята / искам да експериментира/, направих един опит с овесени ядки+АМ+сварена ябълка, всичко това пасирано на каша с рядка консистенция да и го дам с шише и биберон, но тя изпи малко и когато осъзна, че не е само АМ отказа да продължи с храненето. Определено е много упорита и държи да се храни сама, а не аз да и давам с лъжичка. Обича да гризе бисквитка, ябълка, хляб и се справя прекрасно, когато трябва да си ги вземе сама от чинийката/ пакетчето. Пробва да се храни сама с вилица ;

Когато се наложи да сменяме памперс на повивалника, тя шумно се бунтува. Памперсите не са и никак приятни и слагането им е истинско предизвикателство за нас, родителите. Вече ги слагаме във всякакви пози, най- вече, когато е обърната по корем и се опитва да се отскубне, за да и се размине. В знак на протест сама отлепя лепенките на ушичките на памперсите. Първото слагане на гърне беше успешно само първият път, но експериментално един ден изкара без памперси…голямо чистене на локвички падна;

Нашето лъвче вече лази много по- умело и смело и щъка из целият ни дом. Минава без проблем под столовете, масата, бюрото и успешно преодолява всички барикади, които правим. За първи път се изправи по дивана и в преносимата кошара…че и се задържа няколко минути през 9-тия месец. Явно вече е направила малко мускули : )). В десетия месец вече може да се държи с една ръка за стола, а с другата- да се наведе и вземе предмет от пода. Също така, след няколко падания и удряния вече има въображаема карта на жилището и минава с успех под столовете, бюрото, както и зад преносимата кошара. Трябва да ставам все по- изобретателна с барикадите в къщи към забранените места. Още не смее да се пусне от предметите, за които се държи да не падне, но има голямо желание да ходи и се дразни, когато някой я държи седнала или се опита да я сложи в хоризонтална позиция.

За първи път каза ясно и отчетливо думичките: „мама“, „тата“, „баба“, „кака“. Когато иска нещо  се приближава до мама или тате и ги дърпа с ръчичка. Протяга ръчички, когато иска да я вземем или гушнем.

Определено предпочита ерго раницата пред количката. В последната бързо се отегчава и започва да бръщолеви или нервничи, иска да си общуваме, но ако я сложа с гръб към мен това няма как да стане, а ако е с лице към мен пък не и е удобно да разглежда местата, през които минаваме и бързо и доскучава. Докато, когато е в раницата си общуваме много добре. Опитвам се да и обяснявам за местата, през които минаваме, показвам и нейната ясла, позволявам и да докосва дърветата и миришем заедно разцъфналите рози по пътя, с една дума- общуваме си активно и тя ме слуша внимателно и с интерес наблюдава шарения свят.

9- ти мес.- Все още се обръща по корем насън и се събужда с рев. Явно се упражнява насън в новите умения, които е придобила. През 10 мес. вече спи само по два пъти през деня за по един, един и половина часа: предиобяд и следобяд. Приказката преди сън не и допада особено, а книжката според нея е само за хапване.

Не спира да гризе всякакви хартии, картони и кабели, дори не успявам да разбера кога ги е пъхнала в устата си. Успя да докопа една от саксиите ми с цветя и докато се усетим вече беше налапала нацапаната ръчичка…това още не съм го преглътнала, но намерих ново място на цветето.

Основното и забавление е да изпуска всякакви предмети на пода и наблюдава внимателно къде са се търкулнали. Откри гравитацията. Когато се събуди сутрин и види, че ние още спим, първо си играе безшумно, а когато и омръзне вече ни привлича ни вниманието като си хвърля биберона на пода или всичко, което намери вътре в кошарата.

Купихме първите буйки за прохождане. Вече иска да я водя за ръце по детските площадки. Излизаме винаги, когато позволява времето. Много смело се катери по катерушките нагоре и надолу, спуска се по пързалките с наша помощ. Няма страх от високото, защото често излизаме на терасата в къщи, когато и доскучае. Не се впечатлява от люлките. Интересни са и по- големите от нея деца и ги търси да си общува с тях.

Ходихме на първият урок по австралийската програма „KindyRoo“. За съжаление тя беше най- голямата в класа и упражненията и игрите не и бяха интересни, защото вече сме правили подобни в къщи и защото са за по- малки бебета. Игрите бяха статични, а на нея не и се седеше на едно място, а искаше да се движи и да я водя за ръце. За сметка на това, когато свърши часът, Дамяна отиде при повечето от децата, за да се запознае с тях. Прави им „боц“ по нослето с пръстче. Вече може да маха с ръчичка за „чао“. От урока се научи да пляска с ръчички и се упражнява тайно в това.

Приеха я на ясла. Едновременно съм радостна и едновременно тайно си страдам за това. Искам да съм си постоянно с нея и да не се разделяме. Да си общуваме повече, да разглеждаме света, хората, животните, природата. Да ходим на екскурзии, по планините, на море, да пътуваме…Искам да си я гледам, както препоръчват специалистите- до 3г. възраст, когато ще е подготвена за общуване с други деца, но за съжаление няма как да стане това, поне на този етап. Мога само да се надявам, че малкото ни лъвче ще е достатъчно смело да се отдели преждевременно от нас и да премине успешно през предизвикателствата, които я очакват в яслата и детската градина.първи- седми месеци от развитието на детето

осми месец от развитието на детето

десети- единадесети месеци от развитието на детето

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

87 − = 84