За моето раждане в „Майчин дом“, София, част I

Сценарият на моето раждане в „Майчин дом“, София най- вероятно се повтаря в повечето държавни болници в България. За това реших да Ви разкажа.

Когато избрах лекар, оглавяващ т. нар „избор на екип“ си изготвих план за раждане / свалих си примерна бланка и я дообработих от сайта на болница „Токуда“/и го обсъдих с него. Едно от нещата, на които държах, бе да родя нормално, без упойка, за да може бебето да не бъде упоено след раждането, а аз да не изчаквам да отмине ефектът на упойката, а веднага да се закърмим. В развитите страни, лекарите дават бебето на майката веднага след раждането, за да го закърми, защото за полагане на успешното начало на кърменето са решаващи първите два часа от излизането на бебето на „бял свят“. Това няма как да стане, ако бебето е упоено от упойката, която е влята на родилката по време на раждането или ако при майката не са отминали страничните ефекти от нея, като силно главоболие, налагащо прием на лекарства, несъвместими с кърменето и т.н. Другото основно нещо, което исках е да родя нормално, когато му дойде времето за това, без да ми включват Питоцин-система с „окситоцин“ за ускоряване на раждането. Бременността ми беше лека, без никакви усложнения или медицински противопоказания за естествено раждане, а бебето беше с нормални показатели и тонове. Изкуствено създаденият хормон „окситоцин“ блокира естествените инстинкти на жената в хода на едно раждане и поне при мен, напъните станаха автоматични, без да мога да ги контролирам, все едно тялото се управлява на автопилот, без мое участие. Включването на система раждане в "Майчин дом" Софияс окситоцин е обичайна пратика на АГ лекарите в българските болници, тъй като им спестява дългото чакане да започне същинското раждане. След включването на системата раждането се случва до 15- 30 мин., но за сметка на това протича тежко. Поради това, че жената не контролира напъните често се получават разкъсвания, налага се извършването на епизиотомии, за да излезе бебето, има рискове за здравето на детето и майката. Ако се изчака жената да роди естествено, без тази груба намеса срещу природата, раждането би продължило неопределено време, в продължение на 12- 15 часа или повече. Та, за улеснение на лекарите и за да не си губят от ценното време, в държавните болници в България / не знам как е в частните/, се процедира по този начин и родилките нямат право на избор. Изкуственият окситоцин крие и други рискове. При раждането на бебето, в майката се произвежда естествен окситоцин, който след това спомага за по- бързото „слизане на кърмата“, за успокояване и притъпяване на болката от раждането, свиване на матката и т. н. Така майката и бебето се „свързват“ и заобичват на едно по- друго ниво. Когато се влее изкуственият хормон се подтиска производството на естествения окситоцин. Друга важна точка в планът ми беше тази, че ако раждането не напредва, бих желала вагинална таблетка за ускоряването му, преди употреба на други методи за ускоряване на раждането, вкл. изкуственото пукане на околоплодния мехур. Но нищо не стана по план…

Лекарят ми не се съгласи с нито една точка от плана ми, защото така щяла да му се затрудни работата и “ съм му връзвала ръцете“ и ми обясни, че не трябва да чета нищо за раждането, а да му се доверя „на сляпо“, защото имал дълга практика.

Когато дойде време за моето раждане в „Майчин дом“, София, по ред други причини, се отказах от избрания от мен лекар и се наложи да родя „без избор на екип“, оставяйки се на случайността. Цели 10- 13 дни преди това бях с 4 см. разкритие, но не ме болеше и си стоях в къщи, чакайки да ми се „спукат водите“ или да започнат контракциите. Когато започнаха контракции отидохме до спешното на „Майчин дом“, София и ме прие дежурният лекар. Последва клизма и спукване на околоплодния мехур. Бях настанена в родилна зала и там си стоях самичка, докато ми се засилваха контракциите. Вратите на стаята бяха широко отворени и чувах стенанията на жени, като мен от другите стаи, както и виковете на една раждаща жена. Когато реших, че вече не издържам на болката, помолих лекарите да ме прегледат и ако може да ми сложат епидурална упойка, но се оказа много късно, защото вече бях достигнала 10 см. разкритие и раждането беше започнало. Бях осмата родилка само за вечерта, а раждането ми започна точно в края на смяната на лекарите, те бяха вече изморени и бързаха да си ходят.  Стараех се да дишам правилно, но когато ми сложиха система от окситоцин започнаха напъните и изобщо не можех да си контролирам тялото. Изпаднах в паника и изобщо не чувах лекарите, които ми даваха указания кога да напъвам и как да дишам. При мен напъните боляха също толкова, колкото и раждане в "Майчин дом", Софияконтракциите. Заради неефективното ми напъване се наложи да ми приложат метода на Кристелер, представляващ избутване на бебето с лакът надолу, както и епизиотомия, трета степен, най- тежката. Когато бебето излезе, първото, което видях е, че имаше гъста черна косичка, на масури. Сложиха ми я на гърдите за малко, докато ни вържат гривничките и тя както си плачеше, се успокои. Бях на седмото небе от щастие и благодарях на лекарите. След това започна зашиването, което беше поверено на лекар- стажант и бе извършено без никаква местна упойка. Не разбрах защо се наложи такова зверство, най- вероятно защото не е имало анестезиолог на разположение, но бъдещи майки…не си го причинявайте, излишно е да се мъчите по този начин.План за раждане

Последствията от решението ми да съм без избор на екип в хода на моето раждане в „Майчин дом“, София: огромен стрес, тежко раждане, тортиколис при бебето, епизиотомия трета, най- тежката степен и пролапс при мен!!! И не на последно място, ако не платиш на болницата за предлаганата услуга „Избор на екип“ няма кой дори да обсъди планът за раждане, още по малко пък кой да се съобрази с него. Не си заплащаш допълнително, следователно се съгласяваш с минимумът, който предлага болницата и рискуваш здравето си и това на детето. Така стоят нещата в България. Това, че заплащаш съвестно здравните си осигуровки не значи нищо, не ти гарантира конституционното ти право на живот и здраве.

И това беше по- хубавата част от раждане в „Майчин дом“, София. Видях си детенцето и всичко друго нямаше значение. Дамяна стана нашият малък епицентър от този момент нататък.

Моето раждане в „Майчин дом“ София, част II

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail
2 comments on “За моето раждане в „Майчин дом“, София, част I
  1. Бобобо каза:

    Моето раждане беше абсолютно аналогично! С много, ама много малки изключения!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

78 + = 83