Моето раждане в „Майчин дом“, София, част II

След като се случи моето раждане в „Майчин дом“, София имах право да избера стая и аз се спрях на ет. 12, където са т. нар „ВИП стаи“. Само там бебетата се оставят в една стая с майката, което е удобно за „кърмене на поискване“, а не се носят на всеки три часа, както е на другите етажи. Всички стаи се оказаха заети и се наложи да изчакам на ет. 9, докато се освободи стая, а бебето беше изпратено на ет. 12. В продължение на цял ден никой не дойде да ми каже как е бебето, дали е живо и здраво, а мъжът ми не го пуснаха да я види. Настаниха ме в така желаната стая чак в края на деня. През времето, в което бяхме разделени, на бебето му беше давано адаптирано мляко през три часа. На ет. 12 има два вида акушерки: такива, които се грижат за родилките и такива, чиято основна задача е да обгрижват бебетата. Отношението на последните беше безкрайно грубо, некомпетентно, бездушно, внимание- нулево. Когато ги питах нещо, ми отговаряха през зъби, с нападки. Не достига персонал, работата е много и повечето са страшно изнервени, което за мен пак не е оправдание за поведението им. Според вътрешния ред дежурната сестра, която ме е приела в отделението е  длъжна да ми раждане в "Майчин дом", Софияобясни всичко за кърменето. Това не се случи, макар, че няколко пъти помолих да извикат консултант по кърмене, каквито би трябвало да има в тази болница според жената, която ни развеждаше в деня на „Отворени врати“. Детето не искаше да засуче и при всяко едно насочване се противеше бурно и избухваше в рев. Все пак това ми беше първо дете и си нямах представа от този процес. Дамяна вече беше опитала шише и решила, че е по- лесно. Не и се правеха никакви усилия да се научи да засуква. Бебето ми не спря да реве две денонощия подред, не спеше, връщаше АМ, като през цялото време я разнасях на ръце из коридорите, за да се успокоява. През деня, температурата в стаите достигаше до 33 градуса С, което е далеч над допустимото за новородено. Във въпросните“ВИП стаи“ нямаше климатици и за да се разхлаждаме се налагаше да отваряме всички врати и прозорци, като ставаше ужасно течение. По някакво необяснимо чудо бебето ми не настина. Поради проблемното закърмяне се наложи да поискам добавка от АМ за бебето. Тези добавки се носят на всеки три часа, до 01, 00ч. След това се очаква новороденото да прави безумна почивка до 06, 00/ 07, 00ч. сутринта, вече не си спомням точно. Но тогава не знаех защо бебето ми е раздразнително, плаче постоянно и не спи, както се очаква от едно новородено. Сега вече знам: непоносими жеги през деня и глад вечерта, защото за нея нощната пауза е била мъчение, тъй като преди да се роди в утробата се е хранила по всяко време. За тези 48 часа се чувствах тотално изоставена, обезсилена, гледайки как се мъчи детето ми и не знаейки дали му има нещо и безнадеждна. Обвинявах се, че нещо не правя както трябва и че не мога да я закърмя, завиждах на мамите около мен, чиито бебчета спяха през повечето време съвсем спокойно и се кърмеха нормално, а аз обикалях в коридорите с Дамяна на ръце и не можех да я успокоя. И нито една от акушерките не поговори с мен, да ме посъветва, изслуша, успокои. Вместо това получавах само упреци от рода на „Каква си такава майка, че не кърмиш, ами даваш добавка? Детето ти е просто ревла, нищо му няма“, „Като съм забравила да донеса АМ за твоето дете, да беше дошла сама да си го направиш“, „Като съм пропуснала да го изкъпя, голяма работа“ и други подобни. Сринах се психически дотолкова, че само плачех. Добре, че близките ми бяха постоянно до мен, на телефона и ме успокояваха. Без тях не знам как щях да издържа там. Чак на третият ден от престоя ми в „Майчин дом“, София, една акушерка, от тези, които се грижат за родилките, ме уведоми, че в отделението има стая с ел. помпа за кърма и започнах, макар и късно, да се изцеждам, за да поддържам лактацията и за да мога да се опитвам отново с кърменето, след като се приберем в къщи. Малко се успокоих, бебето също. Предполагам, че съм и предала несъзнателно цялото напрежение и стрес, които изпитвах тогава. Мъничето толкова се беше измъчило тези първи адски дни, че на третият ден цял ден само спа, почти непробудно и се храни само в просъница.

Така дойде дългоочакваният ден четвърти, денят на изписването. Дотолкова нямах търпение да се махна оттам, че, ако не ме бяха изписали мислех самоволно да напусна болницата с детето, а по принцип такива бунтарски идеи изобщо не са ми присъщи.

В деня на изписването, любимият ми беше организирал и строил роднините, пропътували по 300 км. и повече във фоайето на болницата. Въпреки, че когато посетих „Майчин дом“ София в деня на „Отворени врати“ ни рекламираха, че разполагат със стая за изписване на бебетата, се оказа, че всъщност такава стая няма. Не се прави и никаква организация за това: без точен час, място, ритуал. Просто майката си тръгва с бебето, а роднините я посрещат във фоайето на болницата или на стълбите отпред. Има малка стаичка, в която влиза само акушерката с бебето и го облича с дрешките за изписване и в която няма място за роднините. Докато оправя документите, нахраня бебето и се подготвя за тръгване, стана около 15, 00ч. следобяд и никоя от акушерките, които се грижеха за бебетата не искаше да слезе с мен и бебето, тъй като било станало късно и се изморили, защото преди мен имаше други две родилки, които бяха изписани по- рано същият ден. А си е друго акушерката да подаде новороденото на таткото, както си му е редът, да заснемем моментът, да се зарадват роднините, да се почустваме всички празнично… Накрая една от акушерките се смили над мен и дойде с мен до фоайето. Подаде бебето на мъжът ми със студено изражение на лицето и през зъби пожела бебето да е живо и здраво. Нямаше усмивка…Мъжът ми беше толкова щастлив и сияещ, че не обърна никакво внимание, грабна детето и ме прегърна. Дори забрави да даде приготвеният букет с цветя и торбичката с почерпка за акушерките. Мисля си, че тя само заради това слезна с мен и по- добре, че така стана. Нито една от акушерките, на които попаднах на ет. 12 не заслужаваха каквато и да е благодарност и признание. Съжалявам, че в болницата, ползваща се по принцип с добра репутация, допускат до работа такива хора, като тези акушерки, на които попаднах: бездушни, арогантни, некомпетентни. Та така, с облекчение си тръгнах от тази болница и никога няма да се върна отново там. Въпреки всичко съм благодарна на лекарите, които изродиха Дамяна, както и на педиатрите, минаващи на сутрешна визитация, които ме изслушваха и съветваха. Това са хора, отдадени на работата си, заслужаващи моето уважение и признателност.

Та така за моето раждане в „Майчин дом“, София. Искрено се надявам в другите държавни болници в България положението да е по- различно, но се съмнявам. Планирам следващото ми раждане да е някъде, където ще имам право на избор, където на мен и бебето ще бъде обърнато нужното внимание и положена елементарна грижа. И не преставам да мисля, че в България това е трудно изпълнимо и че единственият вариант ще е в чужбина…Дано да греша.

Моето раждане в „Майчин дом“, София, част I

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 54 = 62