Къде сгрешихме с ремонта?

Решихме да правим основен ремонт в къщи преди да се появи бебето. Знаехме, че ще е трудно, защото не разбирахме нищо от ремонтни дейности и не познавахме доверен майстор. Планирахме внимателно. Направихме си табличка с квадратурите на помещенията, какво ще се извършва в тях и ориентировъчен бюджет. Избрахме ламинат, боя, тапети, плочки. Направихме запитвания до няколко дружества и съответно получихме няколко оферти, с не малка разлика в крайната цена между тях. И така, къде сгрешихме с ремонта? Сега, когато се върна назад във времето, отчитам следните грешки, които сме направили:къде сгрешихме с ремонта?

  1. Решихме да започнем ремонта лятото. Този сезон е най- неподходящото време за това. Тогава майсторите планират по два- три ремонта предварително и се налага да се чака няколко седмици, докато могат да работят;
  2. Не изчакахме да съберем по- голям бюджет, а започнахме „на парче“, т. е първата година едната стая, другата – втората стая, третата- коридора и т.н. Вследствие на бързането, след две години стаите, в които ние сами правихме ремонтните дейности, вече са отново за ремонт. Освен това различните майстори нямаха връзка помежду си, всеки свърши отделната работа, която му беше поверена, поради което се получиха редица недоразумения в интериорните решения в жилището;
  3. Направихме някои ремонтни дейности сами: лепене на тапети, боядисване на стени, шпакловка на едната стена, къртене на плочките на стената в кухнята, сваляне на батерията и др. Бяхме се заели с нещо, от което нищо не разбирахме и четяхме само в Интернет как да го направим.  Не случайно за всяка една област си има хора, които са се профилирали да работят в нея. Не е необходимо човек да знае и може всичко и по- добре да се довери на проверени специалисти, отколкото да се захваща сам;
  4. Наехме две отделни бригади за различните помещения. Едната година едни, другата година- други. Те не се познаваха и нямаше как да се стиковат. Вследствие на това нивото на пода в едната стая стая стана по- високо от това в коридора, след полагане на циментовата замаска и ламината и лайсната, която ги разделяше визуално не можа да покрие големият луфт. В прехода между коридора и кухнята, вратата, тъй като беше сложена най- накрая, се оказа в положение по- назад, в което плочките от коридора „влизаха“ в стаята. Там дори лайсна не можеше да се сложи, за да прикрие дефекта. За да се оправи това трябва плочките в края на коридора да се откъртят и да се залепят на тяхно място плочки от кухнята / които са в различен десен/;
  5. За да спестим средства решихме да извършим сами, каквото можем от дребните нещица, за които щяха да ни таксуват допълнително майсторите. Това беше голяяма грешка. Сами качихме строителните материали, които майсторите бяха закупили с дадени им от нас средства. Сами свалихме старите тапети и измихме основно стените под тях. Сами премахнахме мухълът, образувал се под тапетите. Сами облепихме вратите и прозорците, които бяхме заварили в жилището с тиксо. Сами демонтирахме всички контакти, ключове, лампи. Сами изкъртихме плочките на стената в кухнята. В крайна сметка, след ремонта, майсторите не ни таксуваха за извършените от нас дейности, но „надуха“ сметката за други неща и така крайната цена отново стана тази, която ни бяха казали ориентировъчно още преди ремонта, при преценка след първоначалния оглед на жилището „на око“. Установих, че главният майстор си определи още в началото една крайна цена, която би го удовлетворила и когато поискахме да ни направи разбивка по различните дейности, той просто я нагласи така, че да съвпадне с първоначално определената цена. Нямаше как да преговаряме за цената за поставянето на плочките примерно, защото те бяха останали най- накрая, след шпакловката и боядисването на стените и ако трябваше да търсим други майстори лятото, щяхме да почакаме доста. Така, че се съгласихме само и само да приключи по- бързо ремонтът. Та, вместо да спестим средства, се измъчихме и изнервихме излишно да вършим неща, с които преди това не сме се сблъсквали, а освен това се оказа и че това ни отне доста време;
  6. Бързането- плочките в коридора майсторът ни ги постави за две вечери, буквално за не повече от шест- седем часа. Бързането ни изигра лоша шега. Накрая плочките се оказаха неподредени по десен, обърнати на всякакви ъгли, „вдигнати“ на по- високо ниво от ламината в двете стаи. Когато боядисвахме стените в едната стая сами, боята ни свърши, но от бързане да свършим разредихме малкото останала боя с повече вода и резултатът беше плачевен: разтекла се боя по стените, светли и тъмни петна. Стените в коридора, въпреки, че майсторите им правиха шпакловка и после боядисване се напукаха почти веднага след ремонта на няколко места. Вероятно, за да си спазят кратките срокове от две седмици общо, майсторите не са сложили мрежа, която се слага за да се предотвратят такива случаи;
  7. В договорът, който подписахме, не бяха описани всички дейности, които искахме да се извършат в жилището, като примерно поставянето на плочки в коридора, въпреки, че имаше устна договорка за това. За тях майсторите си позволиха да преговарят отделно и то след като свършиха с описаните ремонтни дейности и това никак не беше в наша полза, защото цената съответно я „надуха“;
  8. По време на извършване на ремонта от майсторите, които наехме, се наложи да живеем в една от стаите в жилището. Голяма грешка: без условия за готвене, прахоляк, мръсотия, страхотен шум. Ежедневно чистене след като си тръгнат майсторите, а и все пак правене на кафе и чай, като от последното не се оплаквам, все пак исках да се чувстват добре по време на работа. Въпреки, че отблизо следяхме какво се извършва, не разбирахме от тяхната работа и впоследствие отново се оказа, че не е свършена перфектно. Освен това фактът, че сме в съседната стая не ги притесняваше особено и работното им време пак не се уплътняваше, както можеше да се очаква;
  9. След ремонта, заради лошото планиране от страна на главния майстор, останаха купища строителни материали, които нямаше къде да приберем в малкото жилище. Нямахме и мазе. Дори предложихме на майсторът да си ги взема, но и той не пожела. Останаха ни: три торби със замаска, доста боя, в два различни десена / вероятно не са били направени трите броя „ръце“, каквато беше договорката ни/, един чувал със шпакловка, голяма лайсна за стълбище, няколко „ъгъла“ за стените, фугиращи смеси и други, които вече съм забравила. Наложи се да изхвърлим всичко.

И така, къде сгрешихме с ремонта? Сгрешихме в планирането, финансирането, организацията, избора на майстори. С една дума- във всичко. За следващият ремонт вече знаем: само проверени майстори, отчетност с договор и касови бележки, никакво разчитане на хора, които си мислят, че разбират от ремонт, нито на нас самите, повече време за ремонт, гарантиращ по- високо качество на изработката и най- накрая, докато трае ремонтът да сме далеч от жилището, като го проконтролираме само от време на време / по възможност/.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail
2 comments on “Къде сгрешихме с ремонта?
  1. Младенов каза:

    До болка са ми познати номерата на повечето майстори. Да не ми се обиждат хорицата, но работата ми е свързана с чистене след „майстори“ и смятам, че доверие на майстор няма как да имам.
    П.С. Дънили са ме дори и приближени такива!

    • Вихра каза:

      Да, за съжаление много хора започнаха да се занимават със строителни и ремонтни дейности, без да разбират от тях. Обещават всичко само и само да не изпуснат клиент. Често без договори, без касови бележки за закупени строителни материали, без отчетност, с просрочени срокове за извършена работа, без гаранция колко време ще издържат извършените ремонтни дейности. Ние, клиентите или премълчаваме или се примиряваме, защото няма къде да се оплачеш. Ходенето по съдилища е мъчен и дълъг процес, с неясен изход и свързан с много нерви. То за това българинът всичко си прави сам. За три- четири години, откакто ползвам такива услуги / общо три бригади/ съм доволна само от един майстор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

46 − = 43