Първите моменти при нашето лъвче, осми месец

 Първите моменти в живота на Дамяна през осми месец

  VIII. Осми месец

Обухме и първите обувки. С изненада установихме, че вече носи 19-20- ти номер и повечето обувчици от каките не и стават. Вече няма търпение за разходки навън. Когато се приближим с нея до прозорците у дома, настава истинско оживление и радост;

Прави неумели опити да пълзи, като застава на колене, „на четири крака“ и се поклаща напред- назад. Вече си има наколенки. С нетърпение чакаме да тръгне да лази. Когато я сложихме за първи път в проходилката, тръгна назад и се скри с нея под масата. Още и е трудно да я бута, но прави първите крачки. С нея за първи път отвори шкаф в кухнята;

Изникнаха още две зъбчета- горни, отстрани другите два предни;

Започна да се опитва да ни услужва с биберона си, като прави опити да ни го пъхне в устите. Вече е много обиграна да си го слага и сваля сама. Ако случайно види някъде оставен биберон, примерно на дивана в хола, веднага се насочва към него и си го слага. Радва се, че се е усъвършенствала в това си умение;

Вече прави „боц“ с пръстчето;

Веднъж направи опит да махне с ръчичка за „здрасти“. Няма проблем с непознати, заглежда се в тях, на някои се усмихва, други гледа особено сериозно. Без проблем дава на някой друг да я гушне;

ПървитеВсе още най- любимите и занимания са гризане на кабели и хапване на хартия. Играчките са все така безинтересни и служат само за гризане и чесане на венците. Виж, да зяпа хората е съвсем различно нещо, особено, когато и се радват;

Позира пред камерата на телефона. Независимо с какво е заета, в момента, в който забележи, че ще я снимат, поглежда към камерата и се усмихва;

Бръщолеви усилено, главно съгласни звуци, започващи с „г“, м, „а“. Казва „ма-ма, ам- ам“, „ба- ба- ба- ба“ и „та- та-та“. Продължава си с „га“- то от първите и месеци, когато иска нещо. Първите срички. Със сигурност разбираме, когато ни се кара, следва един дълъг речитатив със съответната дъъълга интонация :))

Изпълнява дребни команди като: „подай краче или ръчичка“, кажи „а“, „отвори уста“, „не пипай това“. Това последното…само понякога;

ПървитеПовивалника вече не е интересно място. Сама отлепя лепенките на памперсите и живо протестира, когато и ги сменям. Май е готова за гърне;

Някои храни, като: авокадо, краставица, жълтък и др. определено не и харесват, но когато хапваме заедно стоически се старае да ми подражава и ги преглъща с усилие и насълзени очи, като прави отвратени физиономии, но стоически успява. Вече похапва с охота заешко и пуешко. Гризе от домашно направения хляб и много и харесва. Попарата не е вкусна закуска. Все още фаворит са ябълката и банана. С радост открих как да правя вкусни домашни каши. Всеки ден забърквам брашно от лимец, просо, нахут, спелта или ориз, както и киноа или амарант, след като някои от тях съм накиснала от предната вечер в студена вода/ на котлона с малко вода+ 30мл. АМ+ някакъв плод / банан, ябълка/. Малката страшно ги хареса, като вече не обръща никакво внимание на купешките каши. Освен това започна да си пие млякото в седнало положение и вече за нищо на света не позволява да е полегнала, докато я храня с шише. Та, нали може да изпусне нещо интересно, което се случва наоколо;

За първи път се разплака в лекарския кабинет. Щом я караме да лежи, значи ще и правим нещо съмнително…;

Прекара първата по- дълга настинка, като се разболя, защото все си смъкваше чорапите от крачетата и все боса по килимчето за игра. Всички терлици, които и обувах успяваше да ги изхлузи от краката си с ритане. Вече е с чорапи с гумена подметка. Лекувахме се дълги две седмици…

Започна да протяга ръчички, за да я вземем;

За първи път се изправи сама, придържайки се за решетките на кошарата. Ех, наложи да свалим нивото надолу. Започна да спи много бурно: върти се на 360 градуса в кошарата и на сутринта я намираме в различните и ъгли или с провесени ръчички или крачета между решетките. Май ще се наложи да прибягна пак до чувалчето за спане. Гушна първата си играчка за спане;

Започнаха наченки на синдрома „безпокойство от раздяла“. Когато изляза от стаята живо протестира и ако не се върна веднагически избухва в рев. В момента мисля стратегии за справяне с проблема. Може би…да започна да я оставям на близки роднини да я гледат за малко, за да свиква с мисълта, че няма да съм постоянно до нея;

ПървитеПървото и посещение в зоологическата градина. Хората, както винаги бяха много по- интересни от животните. Добре, че е малка и нямаше как да забележи в какви лоши условия живеят животните там, в лошо строени панелни конструкции, без вода в окопите, колко са недохранени, необгрижени, апатични. Срам за спонсорите- осиновители, големи корпорации в България, които си правят реклама на гърба на животните, а явно отделят нищожни средства за тях. Наши приятели ни разказаха, че в зоото в Швеция животните живеят на доста по- голяма площ, в естествената си среда, свободни, а не- в клетки и хората могат само да ги наблюдават отгоре, минавайки през един мост. Пожелах си да мога да заведа малката в такава зоологическа и ме хвана срам, че заведох хората в нашата. Не стига това с лошите условия, но и се оказа, че на портала няма ПОС-  устройство и заплащането за вход, както и в заведенията в зоо- то е само кеш. Е, как да заведеш друг път чужденци там, които са свикнали навсякъде да заплащат с VISA?!

От първи до седми месец от развитието на Дамяна

девети и десети месец от развитието на детето

десети- единадесети месеци от развитието на детето

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

89 − 88 =