Пиш-пиш-пиш …

Пиш-пиш-пиш …

Горкото бебе е в чудо. Буквално, гледа ни и се чуди какво става. Друг пък нададе ли бойния вик на глада (едно мощно Га-а-а-а-а-), ще си счупим краката да и донесем храна, а днес не. Освен това и казваме пиш-пиш-пиш … и така цял час.

Дай проба бре бебе

Опитваме да вземем проба с урина, за да я занесем за изследване. Трябва да е на гладно разбира се, малко след това трябва да даде и кръвна проба.

Да бе, накарай бебе да пикае когато на теб ти е удобно. Един час пиш-бебе и наливан ес вода и не става, то се знае. Бре в банята, бре във всекидневната. Тя почти се отказа да реве, повече се чуди какво става и от време на време проплаква или хленчи. Проплаква и ни гледа, чуди се какво им става на теми хора и какви са тези шумове.

След като източихме не малко вода в банята, решихме да пуснем друг вид шумове. Те обаче май вместо да я опикаят я успокоиха.

Пък и тя се чуди какво им става на тези, от време на време избухват в смях … и така един час вече. А колко ли още? Ето и сега горките ме гледат – изтерзаната мама и бебока, но бебока гледа по-концентрирано и едно жално, жално …

Как го правят другите?

Много ми е интересно как ли го правят другите хора, ще поразпитам, но имам съмнения, че всеки я е взел сравнително на гладно тази проба

 

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 1 = 5