Лечение на тортиколис и позиционна плагиоцефалия

   КАКВО Е ТОРТИКОЛИС, ВИДОВЕ ?

Ние се „сблъскахме“ с тортиколис и вследствие на него- развила се позиционна плагиоцефалия, когато Дамяна беше на около 1, 5Тортиколис при Дамяна мес. Тортиколисът /нар. още „крива шия“/ представлява нарушение или увреждане на мускули или кръвоносни съдове в областта на шията, вследствие на което главичката на детето не може да се обръща на ляво или на дясно и се наклонява към едното рамо. От засегнатата страна може да има и поду­тина. Има два вида тортиколис: 1. Вроден– поради неправилното положение на плода в утробата на майката или неправилно издърпване на плода по време на раждане. При този вид движенията на врата не са болезнени и 2. Придобит–  поради претоварване и преразтягане на мускулите в шийната област, вследствие на: спане в неправилна позиция, без подходяща опора на главата, неправилна стойка по време на работа, носене на тежки товари или стоене на течение. Болезнено е за пострадалия.

Ако не се обърне нужното вни­мание, обаче, увреденият мускул може да остане в това със­тояние за цял живот и детето да страда не само от хронична крива шия, но и от изкривяване на лицевите мускули.

И двете форми се лекуват с физиотерапия / масажи и гимнастика/, както и хирургично / за по- тежки случаи на придобит тортиколис/.

Една консултантка по кърмене ни обърна внимание, че в легнало положение детето криви главичката си, а оттам и  цялото си тяло на дясно. Интересното е, че първият педиатър, който направи преглед в къщи, /вече сменен/, не беше забелязал нищо. Наблюдаващия педиатър ни издаде направление за ортопед, който от своя страна ни препоръча физиотерапевт. И така, по препоръки се насочихме към Медицински център по детски болести в гр. София, на ул. „Найден Геров“ № 2. Специалистът там ни обясни, че най- вероятно тортиколисът при Дамяна е вроден, в резултат на лекарска немарливост по време на раждането. До този момент следвах препоръките на СЗО / Световната здравна организация/, според които малките бебета трябва да спят само по гръб, като им се обръща главичката на ляво или на дясно, за да се предпазят от СВБС / „Синдром на внезапната бебешка смъртност“/. Физиотерапевтът, при когото заведохме детето ни сподели, че откакто е приета тази препоръка, са се увеличили рязко случаите на „синдрома на сплесканата глава“, т. нар.- позиционната плагиоцефалия или по- простичко казано-деформиране на главичката на бебето. В следствие на това, че не можеше да завърти сама главичката си на една страна, малката беше придобила и този синдром.Позиционна плагиоцефалия при Дамяна

В Интернет прочетох, че в Америка и в някои части на Европа поставят на бебетата каска на главата, за да се оформи правилно, като тя стои дълъг период от време / 6 мес.- 1 г./ и се сваля само за хранене. Нашият физиотерапевт ни успокои, че такива драконови мерки няма да налага. Каза ни още, че детето само ще израсте проблемите. Тогава не вярвах, но така и стана…     

                                            ФИЗИОТЕРАПИЯ ПРИ ТОРТИКОЛИС

Трябваше да ходим на процедури всеки ден в продължение на две седмици, с прекъсване между тях за почивка. Процедурите бяха по две на ден: загряване на мускулите на шията с топли компреси с парафин и прокарване на ел. импулси, след което, масаж на засегнатото място и гимнастика. За мен процедурите бяха много мъчителни. Първо се влизаше в една кабинка, главичката на бебето се поставяше върху нещо като ремък и с ръцете си трябваше да притискам парчета топъл парафин от двете страни на вратлето и. От ремъкът излизаха жици. Когато влизах с малката в кабинката, тя започваше истерично да плаче и да се бунтува, цялата почервеняваше от напъване, хълцаше и чак се задъхваше. Не помагаха нито водичката, която и давах, нито разсейването с играчки, биберони, пеенето на песни или танци. Все си мислех, че много я боли и плачех с нея, въпреки уверението на специалистите там, че не усеща нищо. Страдах от „синдрома на горкото дете“, нали ми е първо… След първите два- три пъти не издържах и помолих мъжът ми да влиза с нея в кабинката. Милият ми, за моя радост, излезе железен и издържа на този стрес. Първият път стоях пред кабинета и слушах плачът и. След втория път, обаче, не чух нищо. Смелият ми мъж се сетил, че може да я подържи и права, с компресите на врата. И, о, чудо! Дамяна спря да плаче. Оказа се, че малката се е плашила от това, че я карат да лежи по време на процедурите, защото и ограничават движенията и не може да шава. Сестрите искрено и се зарадваха. Втората част, обаче, са масажите и гимнастиката. Рехабилитаторката беше страхотна, но с тези процедури се цели разтриване и отпускане на стегнатите мускули на врата и определено не са от най- приятните. Там вече нищо не помагаше на бебето да спре да плаче. Рехабилитаторката ни посъветва да позиционираме бебето в кошарката така, че да „гледа“ към входната врата откъм засегнатата страна на шията, да слагаме играчки от същата страна, светлината да и идва също оттам, да я викаме по име, за да се обърне на тази дясна страна и т. н. Само, че тя тогава беше много мъничка и не обръщаше внимание нито на играчките, нито се отзоваваше на поименно повикване. Трябваше още да повдигаме главичката на бебето с по- висока възглавница, с цел- разтягане на вратните мускули.

Освен ежедневните процедури в Центърът за деца, трябваше да правим масажи и гимнастика и в къщи по 7- 8 пъти на ден. А нямахме никакво време, задачи безкрай… Едва успявахме да направим по два- три пъти на ден серията от упражнения. Бяхме ги заснели с камерата, за да не пропуснем някое и за да следим дали ги изпълняваме правилно.

       ПРЕВЕНЦИЯ СРЕЩУ ПЛАГИОЦЕФАЛИЯ

Започнах да сменям позите за спане на бебето след всяко едно хранене, т. е на всеки 2, 5- 3 часа. Слагах я предимно странично, като използвах специална възглавничка с ограничител за целта. Могат да се използват и навити на руло хавлии или одеяла.Възглавница с ограничител, позиционна плагиоцефалия

Благодарение на екипът в този Център за деца, детето ми се оправи след две седмици физиотерапия. Благодаря на хората, които се грижеха за Дамяна в тези трудни часове за нас. Те бяха много мили, всеотдайни и грижовни. Тя се подобри много бързо и още от месеца, следващ този, в който ходихме на процедури, можеше да обръща главичката си на двете страни без проблем. Главичката и също се оформя нормално.

Разказвам Ви това, за да Ви уверя, че тортиколисът и позиционната плагиоцефалия не са „страшни“. Напълно лечими са. Трябват само малко постоянство и търпение, добри лекари и много любов.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 + 1 =