За отглеждането на бебе по книга…

По време на първата ми бременност изчетох всякакви книги, които успях да намеря за бременност, раждане и грижа за бебето. Благодарение на тях имах добра теоретична представа за това какво трябва да се случи. Но…на практика почти нищо от написаното в книгите не възприех при отглеждане на детето ми. В следващите редове ще се опитам да отговоря на въпроса „Защо съм против отглеждането на бебе по книга?“.

Когато се появи на бял свят Дамяна, разбрах, че няма уеднаквени правила за отглеждането на бебе. Всяко едно дете е различно и ние трябваше да се учим една от друга, за да се напаснем и разбираме по- добре. Та, реших да направя списък на нещата, заради които съм против отглеждането на бебе по книга:

  1. В началните месеци на бременността нямах периоди на „връщане на храна“, въпреки, че бях в рисковата група над 35г., за което бях много благодарна на съдбата;
  2. Също така не ми се появиха т. нар. „родилни петна“ по лицето или стрии по корема- :))
  3. Когато бебето започна да излиза по време на нормално раждане, не усетих т. нар. „парещ огнен обръч“;
  4. Моето бебе не прекара жълтеница;
  5. Нашата принцеса нямаше крусти- за учудване на цялата ни рода;
  6. Първите няколко месеца, когато беше на смесено хранене / АМ+ кърма/ беба почти не се оригваше. Още от болницата всички ми обясняваха, че оригването е задължително, че трябва да я държа права по 20- 30 мин., докато това стане, веднъж по средата на храненето и след това втори път, в края му. Установих, че, ако бебето не се оригнеше до 5- 10 мин. максимум, значи това изобщо нямаше да се случи и престанах да мъча и себе си и нея и да я държа нарочно будна за целта. Когато тя стана на 3- 4 месеца и храносмилателната и система вече работеше нормално, Дамяна започна да се оригва сама без проблем, почти веднага след хранене. Освен това в книгите, на които се доверих, съветваха бебето да се потупва по гръбчето, за да се оригне. Практиката, обаче, ми показа, че това не е необходимо. Достатъчно е бебето да се подържи няколко минути на ръце, изправено, за да се оригне.
  7. Първите месеци бебето основно спи и се храни / режим с периоди на: хранене- бодърстване- сън/- това принципно е вярно, НО Дамяна изобщо не спеше. Беше раздразнителна и много плачеше. Трябваше да минат 3- 4 месеца, за да разберем с Мони, че всъщност тя не е научена да заспива сама и просто и е трябвала помощ за това. Когато установихме, че детето има нужда от сън по няколко пъти през деня и започнахме ние да я приспиваме, в къщи настана мир и тишина. Оказа се, че тя изобщо не е онова сърдито, раздразнено човече, за която я смятахме дотогава. И Дамяна стана кротко, усмихнато, спокойно и щастливо дете;

    Отглеждането на бебе по книга

    Дамяна

  8. Бебето задължително ще има период с колики- Да, ама нашето бебе никога не е имало колики. Дали защото спазвах стриктна диета по време на периода с кърменето / да си призная- пиех сутрин по едно слабо кафе/, дали защото се роди доносена, една седмица преди термин, не знам;
  9. Трябва да му се изгради структуриран режим, за да е наясно кога следва да се храни, забавлява и спи- изобщо не съм привърженик на режимите, самата аз не мога да спазвам такива, защо тогава да го налагам на дъщеря си?! На практика, след първите един- два месеца, бебето само си изгради режим и двете взаимно се напаснахме. Вече е на 6, 5мес., събужда се всяка сутрин към 08, 30ч. и заспива към 20,00ч.- 21, 00ч. Разбира се, в 06, 00ч. сутринта я храня в просъница, като тя е със затворени очи и след това продължава да си спи. Не разбирам защо е нужно да я уча да се буди в 06, 00ч., а покрай нея да ставам и аз?!
  10. Доносеното бебе, родило се с тегло над 3 кг. трябва да издържа три часа между храненията- това са пълни глупости. Докато беше изцяло на кърма, на поискване, Дамяна издържаше около час, час и половина между храненията. Когато през третия месец минахме на смесено хранене, интервалите се увеличиха на два часа. Станаха по дълги, на три часа, чак…, когато стана на пет месеца. Изобщо не харесвам идеята да държа детето си гладно и да го разнасям на ръце, в опити да го успокоя или да го наливам с вода, за да му залъжа глада. Това и на себе си не бих го причинила. Моето дете просто от малко обича да похапва начесто и по малко. Така и е сладко и е доволна, а аз не съм против;
  11. „Белите шумове“ успокояват бебетата, когато са изключени всички други възможни причини за неспокойството или раздразнението им, като: глад, жажда, сън, болка и т. н.- такива са шумовете от някои уреди: прахосмукачка, сешоар, телевизор без програма, пералня и др. Твърди се, че наподобяват шумовете в утробата на майката и за това са познати на бебето и то се успокоява, когато ги слуша. Пробвала съм, както с такива от арр на телефона, така и с истински звуци, е…при нас нямаше никакъв ефект.

Ето защо не вярвам в отглеждането на бебе по книга. Осъзнах, че най- доброто е да се водя по бебето. Не да го оставям напълно да контролира нещата, но да се съобразявам с неговите желания, а не с написаното по книгите. Запазвам си правото да допълвам тази публикация с порастването на бебето, защото съм сигурна, че има с какво : ))

Независимо как стоят нещата при Вас, знайте, че най- правилния път е да се учите от бебето. То най- добре знае кога е гладно, кога му се спи или кога иска да се забавлявате с игри. То следва инстинктите си, което е най- нормалното и просто нещо на света. Учете се взаимно и не приемайте буквално нещата, написани за отглеждането на бебе по книга. Те са относителни и не важат в еднаква степен за всички бебета и всички родители.

И настана мир и щастие…

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 + 4 =