Една хубава година за семейството ни

Една хубава година за семейството ни

Ние станахме трима и с Вики преживяваме всеки ден като събитие. И то си е събитие – малкия човек ни радва всеки час, дори когато плаче без да знаем каква е причината. Първо се надявахме да е здрава в утробата на майка си, сега се радваме на всеки ден и час заедно.

Дамяна е човекът на годината за нашето семейство

До толкова съм свикнал да съм до двете си любими жени, че когато заминах за Пловдив на еднодневно пътуване се разплаках, защото ми стана мъчно за моите две момичета.

В първите месеци на годината вълнението бе дали бебето се развива добре в утробата на майка си. Когато дойде края на месец юли вълнението достигна кулминацията си – малкия човек реши да излезе на бял свят.

Голямата радост

Тя тръгна да се ражда през нощта. Ние се приготвяхме за сън, когато Тя реши да излезе на този свят. Отидохме в избраната болница, но мен ме пратиха да си вървя и да чакам сутринта. Не знам защо послушах лекарите, един мъж спеше в чакалнята също чакайки детенцето си, но аз тръгнах за къщи. Всъщност не точно тръгнах – по-скоро блуждаех по улиците, нямах желание да се прибера и да спя, за това и не взех веднага такси, а се разхождах. Пеша ли съм се прибрал или не – не помня.

Сутринта Вики ме събуди по телефона и аз хукнах.

Когато ги видях за първи път и Вики ми даде малката Дамяна … аз се уплаших да не я нараня, а тя ми каза че нямам избор – това е нашето дете. Когато я взех за първи път в ръцете си плачех от щастие, страхотно щастие. В спалнята си имаме снимка от този момент, съобразителната Вики запечата този момент.

След това настана лудницата

Роднини, изписване, първи дни. И двамата спяхме на тръни, а аз се будех от всеки звук, който идваше от детското легло и ставах да я проверя.

За жалост от безсъние и вълнения прегорях. После за известно време бях по-скоро допълнително бреме за Вики, поне докато се възстановя.

След третия месец

Тогава вече стана сякаш по-лесно. Отглеждането на дете е процес на взаимно обучение, детето учи нас, а ние учим него – така се опознаваме едни други. Няма кой да ти помогне в този процес, това е път който трябва да извървите сами.

_DSC0329Случайно разбрахме, че детето има нужда от повече сън. Тогава и плача и сърдитите настроения почти изчезнаха. Уж е естествено, но не го знаехме. Детето има нужда от забавления и внимание, но макар че се смеете и забавлявате, след броени секунди вече желае да спи и трябва да си много, много бърз.

Е, ние станахме бързи. Сега при всяко лошо настроение опитваме дали и се спи, е стига да има и допълнителните сигнали – търкане на очите например.

Освен това тя е и много по-контактна и общителна. След като излезе от фазата „зелка“ както я нарича Киро, става много по-забавно да отглеждаш детенцето.

Песни и танци

Тя бе на може би два месеца, когато случайно чу музиката към „Розовата пантера“ и това привлече вниманието и. От тогава се старая да и пускам редовно музика, но за жалост само аз – Вики има различен подход към музиката, докато за мен е начин на живот, за нея е нещо друго и разбира се рядко.

 

Разбира се освен че слушаме музика, тя е принудена да слуша и моето пеене:)

Комай по-лесно понася танците ни, обичам да танцувам с нея сега, но се чудя дали тя ще иска да танцува с мен след да кажем 15-17 години?

Общуване

Карина гледа Дамяна

Карина гледа Дамяна

Разговаряме често, говорим, пеем, смеем се играем колкото се може повече.

Тя е общителна и контактна. Когато хората и се усмихват, тя връща усмивка. Сутрин се буди с усмивки, а и не сдържа доброто си настроение. Където и да е прави света по-хубав и топъл с най-хубавата топлина – човешката.

Преди дни пътувахме с влак до Сливен и обратно. Толкова много хора и се радваха и тя на тях. Дано бъде общителна и ведра и в зрялата си възраст.

На тази снимка двете братовчедки се гледат в очите – Карина (на десет години) държи Дамяна (на около три месеца). Бяха много приятни и трите Карина, Симона и Дамяна, когато общуваха в София.

А при сегашното ни посещение в Сливен буквално заредиха всички ни от възрастните с детската енергия. За момент сякаш станахме и по-добри или поне аз усетих така себе си.

Расте на длъж и тегло

_DSC0446Имаше един период, в който се хранеше на кърма и адаптирано млекце, но ни направиха забележка, че наддава твърде бавно. За това и след третия месец започна да се храни преди всичко с адаптирано млеко и нещата се оправиха. Жалко, кърмата е по-полезна, но по ред причини тази на Вики не даваше нужното за пълноценен растеж.

Само преди пет дни тя стана на пет месеца, а вчера бяхме и на контролен преглед при педиатъра и. Дамяна тежи 6, 600 кг. + 700 грама за месец и е висока 66 сантиметра, което е +3 спрямо преди месец.

Време за пожелания

Желая на дъщеричката си да расте в мирен свят. Днес света е раздиран от войни, само за година в Европа дойдоха над милион бежанци от войните в Сирия, Афганистан, Либия и стотици хиляди хора от мирни, но бедни страни.

Само преди месец имаше атентати в Париж – ислямиски избиха стотици невинни хора, които просто вечеряха в ресторант или бяха на концерт. Тогава си мислех в какъв ли свят ще расте Дамянка? Пожелавах и много вечери да бъде щастлива и да живее в мирни времена, ако може и материално обезпечени по-добре от нашите сега.

Мило мое момиче, сега са последните секунди от 2015 година – първата в твоя живот. Желая ти дълъг, спокоен живот, да растеш и живееш в мирни времена, пръскайки светлина около себе си, да бъдеш добър човек и да правиш света по-добър.

На добър час мило мое дете. Аз те обичам.

Татко

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 + 1 =