Сънища

Сънища

Тази нощ и двете ми момичета сънуваха кошмари и пищяха в съня си. Аз от своя страна заспах едва рано сутринта – към 6 часа и сънувах страхотен сън … сякаш продължение на друг сън или ехо от потиснат спомен, друг живот или каквото там се случва на хората …

Търсейки нещо попаднах на сайт, който от известно време не се обновява с нови текстове, а стила на писане ми изглежда странно познат – сякаш мой. Разпознавах и снимките, а изглежда и самия сайт бе някакъв подтиснат спомен. По някое време намерих и своя обява или отзив в него от далечната 2008-а година.

Изведнъж се оказахме заедно с жена ми в стар квартал някога населявал бохеми, с мъка поддържани къщи които сега са сладкарници с хубави картини, мазета ресторанти, етажи давани под наем за живеене. Денят е хубав, късна пролет или прохладно лято, улицата е павирана, слънцето е ярко но не прежуля. Влизаме в една такава къща сладкарница, сядаме на маса в малка стаичка с изглед към двора от едната страна и към голям салон с таван поне 5 метра, също с няколко масички и портрети по стените. Обсъждам с жена ми че това че не си спомням мястото, а имам някакъв потиснат спомен за него ме дразни малко и засилва любопитството ми, а тя се държи сякаш рие нещо от мен.

В един момент пристига изискана жена на около 35-40 години облечена в рокля по модата от 40-те или 50-те но без да е архаична, някак осъвременена. Обляга се на касата на двукрилата врата и ме гледа с любопитство, със сигурност ме помни и ме поздравя по име. Казва ми че всички са долу, заради празника на някого, който явно трябва да познавам.

След това съм на един хубав диван от началото на 20-ти век в друг подобен салон, час от компания разположила се на дивана и на няколко канапета съм. Празнуват рождения ден на мъж на около 40 години. Всички са в елегантни облекла от преди 60-70 години, някои от мъжете са и с меки шапки – нещо като контешка отстъпка пред бомбето. Шегуват се говорят за изкуство, но сме в нашето време не в средата на 20-и век. На рожденика му се яде някаква торта с реване и жените му се присмиват, че няма от къде да купи такава наоколо, а той прави смешни физиономии на страдалец от този факт.

Вероятно това е някъде в София но не съвсем, защото се опитвам да им кажа, че подобно нещо може да хапне в центъра на града, някъде на Ангел Кънчев и всички се опитват да разберат за какво говоря.

В разговора споменават колко добре изглежда брат ми и как разликата в годините ни вече почти не си личи – какво са 3.5 години. Всички знаят с какво съм се занимавал, също че имам някаква амнезия и им е тъжно, не ме пришпорват обаче, нито ми обясняват. Аз пък не питам директно.

В един момент става ясно, че явно съм работил за една красива жена с хубава прическа и рокля. Някой споменава че е на 38 и аз съм поразен, та тя изглежда на най-много 30, макар че с тези гримове …

В някакво мазе сме, но мазе коридор, до него има и добре осветен тунел на метро, стар. На около 30 метра напред се вижда как е затворено но не и зазидано, а просто с преградна врата нов лъч на метрото. А пък аз знам, че там минава метрото и шуми, това е един подтиснат спомен който си намира място в главата ми.

Там сме с жена ми и тя говори с недомлъвки, крие нещо но не същото като другите горе. Сякаш някаква история с жена е на път да се върне в съзнанието ми и да скапе живота ни. Качваме се и минаваме през помещения, които явно се обитавали с нея – нима сме били квартиранти тук? И тя и една от жените която се появява говорят за жертвата която ъм направил.

Питам ги – какво съм жертвал, а ми отговарят – падна в жертва на капитализма и загърби изкуството. С Вики излизаме на улицата, която е все така безлюдна и разпознавам околните къщи с техните ресторанти, кафенета, магазини. Познати и непознати едновременно.

На таблото на един ресторант намирам снимки, които съм правил на компанията и интериора, а също и текстове. В главата ми изплюват спомени, за някаква закачка с момиче, заради която сме се махнали а аз съм заличил спомените за това заедно с целия живот който сме живели там …

И часовника прекъсна този интересен и жив сън, уви…

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

86 + = 90