А искам моето дете да е …

А искам моето дете да е …

Преди малко казах на Вики, че не съм си пожелавал какво да бъде детето. Когато ми задаваха подобни въпроси отговарях – нека бъде себе си. Сега обаче, когато го гледам как расте и постепенно оформя своя характер все по-често си мисля – да, точно такава бих желал да бъде.

Макар и само на два месеца и двадесет дни, тя си има свой характер. Дамяна е толерантна – не търси внимание на всяка цена, тя просто показва че е будна, но може да се занимава и сама, оставя ни да спим, а този един час сутринта е много, много ценен. Тя е и много приветлива и усмихната, както с нас така и с непознати.

А вчера докато бяхме на предварителните загрявки преди масажа за рехабилитация една от служителките или сестрите обслужващи уредите ми каза – вземете я на ръце. Това не я успокои, но щом я завъртях така че да гледа напред – спря да плаче.

Днес не плака, просто не я поставих по гръб, а липсата на плач накара две от служителките да дойдат два пъти и да и се зарадват – тя редовно плачеше по десет минути … кой да предположи, че е като протест че е по гръб, а не защото и е горещо на вратлето?

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 1 = 2