Двадесет и първи ден

Двадесет и първи ден

Днес е двадесет и първият ден от раждането на дъщеря ми, а сякаш са минали месеци. Животът ми и този на Вики направи „таралуп“ (когато се изговори звучи по-добре от написаното), но вече сякаш влиза в някакви норми.

Преди малко с нея говорехме за негово величество съня, аз се похвалих че съм спал 4 часа – от осем сутринта до 12 на обед, а тя е доволна от своите 3 часа през нощта и два тази сутрин. Пък само преди 22 дни считахме за добър сън 8-9 часа.

Сънят, сънят е това което ми липсва най-много, но пък какво е един сън в сравнение с чудото на живота?

В първите дни ни бе страх за малката, дори да я пипаме. Сега сменям еднократна пелена, за коло минута заедно с мазането с крем, стига да не е имало сертаки, тогава ми трябват още две за миене и подсушаване.

В нещо като микро свят сме, имаме си наши си шеги на бебешка тематика. Както всички наши познати и приятели с деца сме – микро космос със свой диалект, макар че сега ( а и те преди това) не се усещаме изолирани или променени. Сигурен съм, че промяната се вижда.

А денят си продължава … впрочем този кратък текст го писах на пресекулки почти два часа.

Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

+ 68 = 72