За мен

„Татковци“ започна като сайт на един татко с опция да се присъединят и други татковци. Сега е нещо като семеен блог за мама, татко и техния поглед към бебето, а други автори са добре дошли.

Преди това бе блог на един татко и неговите татковизми

татковци, за мен

за мен

Не е за нас, а за мен. Също за недоспиването като начин на нивот и липсата на време.

Не съм бил толкова недоспал. След две и половина денонощия в цикъла купони и лекции през студентството, когато заспивах в трамвай, прав във влак, седнал на каквото и да е, до или без жена – това бе просто изтощение.

Сега е недоспиване. Не, не съм недоспивал толкова много. Това е недоспиване като начин на живот. Недоспиване като повод за писане на поема. Недоспиване велико и малко плашещо като самия живот.

Лично и обично

Това е личен блог на един недоспал татко, вече не млад, но пък баща за първи път.

Нарекох сайтчето „татковци“, защото чакам и други пишещи интересно бащи, за да си пишем размислите. Преди да го направя търсих сайт за бащите и бащинството, но намерих само някакви форуми като плах опит за мъжка вариант на бгмамма-клю-кли-самотно-ми-е-ах-горгичката-какво-сънувах-какво-сготвих-какъв-цвет-ги-сере-вашето … и се отвратих.

Когато двама мъже се съберат да обсъдят нещо се говори за въпроса, обсъжда се и се затваря. Няма ох жалния, ама горкичкия ти, жалния аз. И след 20 минути се говори за глобалната политика, затоплянето, тероризма, футбол, а знаеш ли колко хубаво бе когато се качих в планината миналата седмица, ходих за рима след две седмици и направо съм нов човек. Знаете как е.

Защо го правя?

Най вече се надявам някой ден, чудото – чадо да прояви любопитство, влезе и прочете дневника на своя татко във вероятно по онова време древната технология – блог – какво е чувсвало татето в годините на израстването му. Не да се възхити (леле, благодарско дъртите), а за да е вид дневник, историята и през моите очи.